СИНЬО, ЧЕРВЕНО, НЕБЕСНО
Бившето гадже ми каза: Не я убивай!
Ще помисля - отговорих й аз.
Синьо и ясно небето бе легнало ниско на ширналите се малки възвишения. Слънцето се губеше някъде из дълбините му, заело най-високата си позиция - невидимо и жарко. Царство на тишината - мигове, в които всичко живо си почиваше. Нямаше ги песните на птичките; щурците мърдаха антените си скрити в пукнатините на земята, притаени на хладно.
Маковете разтворили цветовете си, покриваха в червено целия пейзаж. Утринната им роса отдавна се бе изпарила, населявайки околоноста с виденията си. Тук-там няколко замаяни пеперуди пърхаха над червеното поле, нехаещи за палещите лъчи на слънцето.
В ниското между възвишенията се виеше малък асфалтов път - жарка сива нишка. На един от завоите му бе приклекнало младо момиче. Гледаше към близката брезова горичка. Съвсем самичка, лишена дори от компанията на собствената си сянка, тя се изправи и сложи пръсти като козирка над очите си. Огледа се. Бе заседнала на тоя път о ...