Лутам се, студено е, сивата есен дойде. Оглеждам себе си в локвите дъжд, преляли в дълбоките дупки, така като моите чувства преляха от синьо в сиво. Виждам се, мечтая, над главата ми все още го има този лъч слънце и само аз си го виждам. Премина през мен като студен вятър, остави мечти и чувства далеч. Оглеждам се в жълтите листа, изпопадали, и се взирам в себе си. Усещам ги, увяхват, но усещам и целта им. Знаят, че след тях ще дойдат другите, зелените, които чакат този лъч слънце над главата ти да ги озари отново.. Ще дойде скоро, и мечти и чувства ще усещат топлината отново..!