След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже копче - всички се бояха от змии, особено - от огромни. Сравнени с нея, пепелянката и смока приличаха на връзки за детски обувки.
След като жегата намаля, Сиси почувства глад и тръгна на лов. На съседната полянка съзря мравояда Миро.
"Ухаа, колко е тлъст - ще има да храносмилам два дена"- доволно си изсъска наум боата.
- Здравей, ти кой си? - с тренирана любезност попита тя.
- Аз съм... малиии, а ти какво си - стресна се не на шега Миро.
- Пепелянката съм - не ме ли позна?
- Доста едра ми изглеждаш за пепелянка.
- Размерът няма значение.
- Тя и жена ми казваше така, пък избяга с лопатара... и все пак - как порасна толкова?
- Ще ти кажа, но само на ухо - не искам никой друг да узнае тайната ми.
...