Скитникът арменец 32

Преди много години една немска фирма провеждаше семинар- представяне не своите продукти за “Защита не металите от корозия”. Работех в ДСО” Водопречистване и защита на металите от корозия” и естествено фирмата беше поканила сътрудници на нашето обединение на този семенар. Ръководството на Обединението реши, да делегира на семенара първия зам. председател, инж. Мермерски, директора на Инжениренговото ни предприятие,  и мен.

Семинарът щеше да се проведе в н каква бивша почивна станция на Министерство на отбраната в село Огняново.

Тримата се метнахме на моята “Лада” и потеглихме.  Пътят ни е през местноста “Предела” и не може да не спрем да хапнем по купичка  от прочутото овче кисело мляко, което  правят тук.

Моите колеги казваха, че  пътният знак “кръстосани вилица и нож” са абсолютно задължителни за мен. Вярно е! Обичам да похапвам вкусотии. Държа на качеството, количеството въобще не ме интересува. Турска поговорка гласи “ Бивол да ти влезе в къщата, ще го нахраниш, арменеца никога”. Има се предвид качеството. Истина е, ние обичаме вкусотиите и умеем да ги готвим. Естествено не всички, има и изключения, но не са много и аз не съм от тях.

Бившата почивна станция се оказа много приятно место. Просторни, светли стаи, прекрасен басейн с топла вода, уютна столова. Прекрасно място за почивка. Особеност на Огняново било липсата на студена вода. Където и да копнеш, излиза топла минерална вода. Интересен природен феномен. Неотдавна, стана въпрос за Огняново, и ми казаха, че вече имало и студена вода. През 1987 нямаше.

Използвахме свободната сутрин за да прескочим до Ковачевица. Селото което бе започнало да става известно, покрай писателя Георги Данаилов, който беше купил голяма стара къща с изключително интересна архитектура. И други негови приятели, дейци на културата, бяха започнали да купуват на безценица прекрасни къщи. Много скоро, обаче местните се усетили и цените стгнали до небесата. Кой успел, успел!

Сега вече е архитектурен резерват, заедно с други 3 села- Делчево, Лещен  и Долен.

Ковачевица беше наистина впечатляващо село, с изключително оригиналната си архитектура. Тези огромни каменни къщи, в вход от 3-ти или 4-ти етаж и развиващи се надолу бяха интересен архитектурен феномен. Вътрешната уредба също беше много оригинална с интересни дървени детайли по врати, прозорци и декорация. Оригиналните  решения за заключване и залостване, правеха силно впечатление. Селото беше известно и каро родно място на голямия литературен критик Людмил Стоянов.

През 1987 година нямаше музей и гидове, само няколко старци се въртяха около кръчмата в центъра на Ковачевица, някога известно  по Европа със своите търговци и занаятчии.

През 2022 година посетих за втори път това необикновено село в Западните  Родопи. Този път с екскурзия организирана от туристическа агенция “Бохемия”. 

Първата ни спирка беше град Гоце Делчев. Настанихме се в хотел “Неврокоп”( старото име на града). Уютно, чисто хотелче с любезен и гостоприемен персонал. Препоръчвам ви го.

Беше привечер и с моето другарче Лена тръгнахме на разходка из града. При първото пътуване до Огняново, бяхме се отбили до Гоце Делчев и бях купил интерсни стари медни съдове от един антикварен магазин. Но града не бяхме разглеждали. 

Беше лято, стъмваше се късно. Тръгнахме напосоки и попаднахме в голямия градски парк. Това което и двамата обичаме. Навлязахме в парка. Прекрасни асфалтирани алеи без дупки, без хартии и фасове разхвърляни по земята. Алеи с цветя, декоративни дървета и по средата висок и голям водослок. Шадраван както се казва. Прекрасно място. А зад  шадравана  голяма покрита сцена, къдео вероятно, в неделните дни свири оркестър или се провеждат културни мероприятия. Всичко е направено с вкус и любов към родния град. 

Но това не  е най-интересното. Хората, жителите на града са тези, които ни поднасят най-голямата изненада. Вървим двама непознати старци, особено аз, и всички ни се усмихват и ни поздравляват като стари познати. Мъже, жени, млади и стари не минават покрай нас, двама непознати, без да се усмихнат, без да кажат добър вечер или здравейте. Не можем да се начудим на сърдечността, на вниманието с което се отнасят всички, да абсолютно всички, към двама непознати възрастни хора.

В София, в блока в който живея, заедно се возим в асансьора с други от блока, те гледат към тавана и не казват “добър ден”. Празен поглед насочен към “някъде си”. Липса на елементарно възпитание, липса не на “първите 7 години”, а липса на човещина и елементарна култура. Столичани! Но в събота и неделя в блока съм само аз. Столичаните са по родните си места. И на паркинга има само една кола, която поне от 5 години не е в движение. Другите ги няма. Бях дете, навярно 10-12 годишен. Съседа, на годините на баща ми, при среща на улицата, сваляше шапката си, бомбето, и ме поздравляваше с “добър ден”, поздравляваше мен, хлапето на комшиите.

Разходката в градския парк ни доставя огромно удоволствие. Красотата му, цветята и декоративните храсти, дървета и други растения отрупани с цветя. Но това което ни кара да сме щастливи е отношението на хората, на провинциалистите от малкия град, на тези които заслужават уважение и почитание. 

     Благодарим ви жители на Гоце Делчев, вие ни дадохте надежда, че в България все още живеят свестни хора, че не всички са”калпазани”, че тази измъчена от “политици” страна има бъдеще. Поклон!

Прекрасно лятно утро в Родопите. Планината се разстила пред нас с цялата си красота, с пищната си зеленина под едно ясно синьо небе, по което няма и следа от “бяло облаче”. Свежеста на въздуха е опияняващ и вдъхващ сили в краката ни. Готови сме на подвизи, готови сме да изкачим върхове и катерим по горски пътеки.  Я по-спокойно! Все пак предпочитаме комфортния автобус на “Бохемия”, автобус с климатик, опитен шофьор и вкусно кафе, за което ни информира любезната екскурзоводка.

Първата ни спирка е в Делчево. Красота  и история. Къщи наказали по склоновете на планината като бели птици, чиито криле са окичени със свежа зеленина от вековните гори на планината на Орфей. Полъха на вятъра носи трелите на пойните птички и откъслеци отлирата на Орфея, възпяващ своята любима Евредика. И той е влюбен като мен, и него ще го сполети моята съдба, или неговата мен. Кой знае!

След разглеждане на този шедьовър на старата българска архитектура, групата решава да подкрепи сили в “Шапковътъ кръчма”. Дълги маси покрити с битови покривки се крият под 1-2 чадъра. Най-пъргавите успяват да ги заемат. Останалите маси се пекат под августовското слънце и яденето ни не рискува да изстине. Докато се чудим къде да подслоним старческите си глави, забелязвам един огромен воденичен камък, служещ за маса. По средата му е сложен за украса самовар. Тази огромна маса  е на сянка до навеса на скараджията. Сядаме там под дебела сянка. Заговарям “главния готвач” като колега, и той ни препоръчва свинско бон филе на дървени въглища. Поръчката е дадена и само след броени минути се наслаждаваме на изключителна вкусната скара, гарнирана с пресни домати и краставици. Голяма вкусотия! Поливаме всичко с швепс и малка бутилка студена  минерална вода и настроението е на необходимото високо ниво. Към нас се присъединява и друга двойка възрастни туристи, той е швед, а тя българка от София. Живея в Швеция. Правим общи снимки, разменяме  “e-mail” адреси, завързва се ново приятелство.

Разглеждаме “музея” с интересна експозиция, където на централно място има голям портрет на Георги Димитров, и други забележителности, които ще видим в приложените към пътеписа фотографии. За “музея” ще ви разкажат те, няма смисъл да ви губя времето с описания.

След Делчево, следващата спирка е в Ковачевица. Сега, 35 години след първото ми посещение, Ковачевица вече има съвсем друг облик. Вече е музей, а не автентично изоставено село, каквото беше през 1987 година.  Умората ме кара да остана в центъра и не отивам с групата да се катеря по баирите.  Ходил съм там, видям съм старите къщи. Сега се концентрирам върху музея, където са реставрирали, читалището, училището и т.н. Няма ги старците в кръчмата. Даже има малка концертна зала, къдео същата вечер ще има гастрол. Ковачевица вече е туристически обект носещ пари и интерсно за чужденци, невидяли такава каменна архитектура. Тук и покривите са от камък, както стените и всичко останало. Дърво и камък. Това е Ковачевица!

Долен и Лещен са подобни архитектурни резервати. Нищо по различно. Но нямат мащаба на Ковачевица, нито нейната богата история.  Къщи в същия стил, природата наоколо също. Вместо да разказвам, предпочитам да ви покажа повече фотографии, с каквито мога да илюстрирам разказа си. За разлика от другите статии, тези фотографии са направени от нас- Лена и мен. Те са автентични и всички авторски права са наши. Няма опасност ФБ да ги санкционира. До скоро!