Скитникът арменец 52
Пролетта вече чука на вратата. Е, някъде вече е дошла, на други места даже е отминала, но при мен тук отвъд океана, в близост до ескимосите, все още е зима. Вчера цял ден валя сняг и натрупа около 10 см. Но още малко, още няколко дни и “на нашата улица ще настъпи празник”!
Време е да стегаме куфари, сакове и раници и тръгнем на път.
Нашият неуморен пътник и пътешественик, симпатичният на някои, и досаден за други “скитник арменец”, след дълга почивка отново тръгва “по света и у нас”. Това стана не без поканата на “Безжичен”, за което му благодаря от все сърце.
Както навярно си спомняте, преди 25 години “продадох червената си Лада”, купих си билет и виза и от 8-ми коловоз тръгнах за Канада. Тук там видях индиански резервати, видях и ескимоси в метрото, но между тях, за щастие, нямаше боси. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа. Ако не се сещате попитайте любимият на всички ни Гошо Мамалев, той ще ви обясни.
Днес ще тръгнем на път с кола. Чака ни малко повече ...