СКУЛПТОРЪТ
Отдавна ми се набива едно име по седмичните афиши на родния ми град и нейсе, наканих се и отидох да му видя поредната изложба. За метална пластика ставаше дума, ама авторът беше известен със спечелените няколко престижни международни награди по авангардна скулптура, а и в традиционната си беше име.
Влязох в изложбената и зашарих с очи по покачените на постаменти, стърчащи от пода и висящи от тавана плетеници от железа. Застанах пред една усукана и прискрипана тук-там арматура и прочетох „thunder” (гръмотевица, ще рече). После се вгледах в една висяща от тавана, прободена тук там с шишове смачкана ламарина и с удивление разбрах, че е „crying bird” (плачеща птица, демек). Загледах я втренчено, да ù видя сълзите и баш тогаз някой ме тупна зад врата:
- Кво се пулиш бе наборе, авангардизъм е това – посрещна ме една ухилена чак до скритите под спластена коса уши бърнеста уста, оградена с брада тип „катинарче” в която смело надничаше клюнест нос.
- Сигурно – със свити рамене и поко ...