Спуках гума на колелото си, а трябваше да ходя на едно място и ми беше нужно някой да ми я смени. Помолих приятелката си за помощ, тя ме успокои, че ще смени гумата и така, въоръжена с лепенки, нова гума и друг инструментариум, тя чевръсто и за около пет-шест минути я смени, напомпа, прегледа колелото отвсякъде. Гледах и си мислех, че всеки ден през ръцете й минава някоя и друга количка за поправяне или скутер с развалени акумулатори.

Такава е тя, чевръста, бърза, гледа да помогне. Улавям се, че всеки път, когато я помоля за нещо – я да ми напазари, я да ми поправи колелото, я да ми помогне да опаковам багаж или нещо друго, виждам човека в нея и… забравям, че всичките тези дейности ги прави само с една ръка.

(18 февруари 2016 г.)