7.11.2021 г., 16:36 ч.

Скъпи Дядо Коледа... 

  Проза » Писма
1062 0 0
6 мин за четене

                  Здравей,Дядо Коледа. Декември месец наближава,а заедно с него наближава и така любимата на всички Коледа. Знам,че не бях едно от най-послушните деца-нито тази година,нито миналата,нито по-по-миналата... Имаше моменти,в които ми беше супер трудно,имаше моменти в които просто исках да изкрещя-както от чувство на гняв,самота,отчаяност,така и от чувство на една вътрешна безизходица,стаила се някъде дълбоко вътре в мен. Имаше дори един момент,онзи момент,който помня така добре, в който не исках нищо друго освен да заспя завинаги и да не посмея да отворя очи-моментът,в който  исках да умра,да сложа край на живота си,но не го направих. 
                Дядо Коледа...ако имам право да си пожелая нещо,то знам че сега е моментът-сега,не после,не утре... Искаше ми се за Коледа,Дядо Коледа,следните неща:
               Искаше ми се никой да не ме притиска,особено ти...мила мамо,мила и единствена майче на този свят голям-Както преносно,така и буквално! Просто...искам малко лично пространство. Искам лично пространство от всеки и всичко. Позволи ми го и ми го дай,мамо. Не влизай в стаята ми изведнъж,моля те. Първо...почукай. А ако ти откажа разговор или една  разходка,не ми се ядосвай,не ми се сърди,недей мамо,недей... И не...не си мисли,че не съм в настроение и че това са поредните ми пубер-настроения... Случило се е е нещо...или се случва нещо в момента,мамо и се опитвам да се справя сама със него,да го преодолея...Остави ме с мислите ми сама. Мамо? Ще го направиш ли...за Коледа?
              Искаше ми се,когато кажа думичката ,,Не" , тя да се чува...да бъде чута-Не ми се яде,не ми се излиза в момента,благодаря... Не искам прегръдки и милувки,следващия път. И не искам само мама да чуе това...искам и другите хора,когато чуят тази дума,думата ,,НЕ",произнесена не само от възрастен,но и от дете, да разберат значението ѝ. 
             Искаше ми се да не ми крещят...искаше ми се никой да не ми крещи-Ти мамо,вуйчо... дори ти любими Лео... -Хаосът,объркаността,шумът,чувството ми на безпомощност и вътрешен безпорядък заедно с чувството отвътре,че бягам отчаяно  от всякакви отговорности и без това затрудняват положението.Кое положение-моето положение. 

                Мамо,вуйчо...Лео,обръщам се към вас. Когато ми крещите,се чувствам още по-зле,отколкото съм в действителност.Чувствам се още по-зле най-вече за мен самата. Когато ми крещите,се чувствам като най-лошото дете на света,като най-лошият човек,появил се и съществувал някога на тази земя,като най-лошият човек,видян някога от вашите очи. Чувствам се сякаш съм най-голямото ви разочарование,най-голямата грешка в живота ви. Питам...ТАКА ЛИ Е? Така ли е,мамо? Така ли е ,вуйче? Така ли е,Лео? Моля и трима ви...да не ми крещите,когато сте ядосани,когато аз съм сгрешила в нещо,в постъпката си... Не ми крещете...обяснете ми спокойно с думи какво не е наред и аз ще ви изслушам. Но ако аз крещя и искам да крещя...не ме спирайте! Позволете ми...на мен самата...да изкрещя така както никога. Позволете ми да изкажа всичко на глас,крещейки силно,неконтролируемо,отчаяно,дори истерично ако трябва,ако имам нужда,с цел да излея всичко навън,всичко насъбрало се с течение на времето вътре в мен,в душата ми и да го излея...отвътре-навън,за да не може то никога повече да не се завърне в мен като неочакван гост. Позволете ми...позволете на моите крясъци да се изпарят,изчезвайки звучно из ,,прозрачния" въздух. Става ли? Ако трябва,зашлевете ми един,ако трябва зашлевете ми два,три,четири,пет ако трябва. Ще го приема. Но да ми крещите,дори когато и аз самата крещя...това не ще го понеса,няма да мога да го понеса и не мога. Никога няма да мога... Мамо,вуйчо,Лео? Ще изпълните ли желанието ми за Коледа? 
                    Мамо,бабо,лельо Ирина,вуйчо...ако въобще ти пука за мен,Лео...не ми казвайте,че ме обичате.Аз си го знам това. Но...дълбоката истина е,че...не искам да бъда обичана.Не искам и да ми казват,че ме обичат. Просто не искам. Имам си причина...или по-скоро...съответна причина. Надявам се,че все някога ще имам дадената насъбрала се в мен смелост да ви споделя каква е тя. Обичам ви...от първия до последния и от последния до обратно. Каквото и да се случва или предстои да се случи,не го забравяйте,мили мои...не го забравяйте,титани мои.
      Най-вече...бих искала да ви споделя за един от най-ужасяващите ми преживяни моменти,но...не мога,не и сега. Искам да кажа всичко до край,но знам...че не е сега моментът,когато трябва да обсъждаме това. Мамо,ще ти кажа все някога цялата истина,но само се моля да не изпаднеш в шок,бабо,бабо,надявам се да не ме виниш,лельо...не плачи,ако чуеш цялата тайна, момичето ти е силно,знай това!Вуйчо...не ме вини,Лео...просто ме прегърни и целуни. Направете това,мили мои,когато чуете това. Още веднъж,обичам ви-всеки до един!
       Вуйчо,последният ред...е за теб. Знам,че миналата година,2020,въобще не можехме да се разберем,да си кажем дори и две думи спокойно. Прости ми,извинявай ако съм те обидила по някакъв начин с моето държание,но ако трябва да бъда честна и откровена с теб,ти също прекали.Беше гаден.Беше отвратително гаден.Знаеш ли? Аз знам.Дори мама и леля го видяха,но...по някакъв незнаен начин...не и ти. Баба по-късно също го видя. Вуйчо,защо се държа така...защо се държа така със мен? Не видя ли,не разбра ли че твоето бе тормоз от теб,от твоя страна? Не го ли видя,вуйче мой? Или те бе хванала криза на средната възраст? Не? Да? Не знаеш или не искаш да си признаеш? Защо ми крещя така постоянно,защо блъскаше врати,когато бе и идваше у нас,защо се палеше от най-малкото нещо? Ти ми беше идол,вуйчо. Обичах те...и все още те обичам.Винаги ще те обичам. Но ми се искаше да не беше постъпвал така...

Моля те следващия път,когато се завърнеш от Германия със леля и когато дойдете при нас на гости,било то за седмица или две,да не се държиш така. Не се прави на лош,покажи се какъвто си-добър. Аз винаги така съм те познавала. Тогава какво ти стана миналото лято,вуйчо? Крещеше ми ,защото бе ядосан,защото съм момиче,а не момче? За това ли? Съжалявам...ако това е причината. Но не съм момче.Просто едно загубено момиче,което искаше не много...искаше малко и все още иска...

       Вуйчо...има още много неща,за които имам просто отчаяна нужда да ти споделя,но няма да е сега. Може би никога няма да ти ги споделя,може би и така трябва. Еххх,живот...какво да се прави... 

                Дядо Коледа,макар и все още дете,представих ти моите желания. Ааа...само да те питам преди да спра да ти пиша-нямаш ли някакъв вълшебен прашец,който като се поръси върху някой,цялата болка отвътре да изчезне? Или поне да остане като застинал спомен?  

               От едно дете...

© Сияна Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??