В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирами , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - научен работник/ как звучи само! два часа чат ми отне, докато ми обясни къде точно пада ударението на "научен" / в някакъв институт по химия, органична ли, неорганична ли, вече съм забравил. По принцип имам слаби познания по химия и то от решаването на кръстословиците. Единственото химично съединение, което се появи в паметта ми бе натриев бензоат и то щото дядо ми, когато бях дете, ме пращаше да го купувам редовно от аптеката, за да го сипва във виното или както той казваше "да се пресече виното", при което аз задавах наивния въпрос :" Дядо, нали с брадва се сече!? Как така виното....", а той се заливаше от смях, но не ми даваше смислен отговор.
И така, за да се издигна в очите и като ерудиран пич, един месец водих ТИТАНична борба с Менделеевата таблица, докато запомня всичките елементи / ама, то не било елементарна работа/. Най- трудно ми бе с различаването на "бор - борий - барий", но се справих. Някои елементи си ги знаех отпреди, като "цинк" например, щото баба ми, докато шеташе из двора, все ми викаше :"Сине, донеси ми поцинкованата кофа, да сипя храна на прасето Баче Тошо!" /кръстила го бе на един неин стар ухажор, вие да не си помислите нещо друго/, пък и една доскорошна политичка имаше поцинкован прякор, та затуй този цинк ми се е набил в главата. Йод и бром си ги знаех още от казармата. То, комай, йод заради Чернобил само на нас войничетата тогава даваха да се пие.Брома не го броим- той си бе задължителен , заради "цевите", за които в бойния марш се пееше "...изправи се гора от стомана...". А пък най- интересен ми бе елементът - гадолиний и се чудех , ясно с живака се измерва температурата , а него за измерване линията на гадостта ли го използват!?
И така, последва размяна на емотикони, изпращане на мои снимки с очила, за да изглеждам по-академично, нейни снимки с фотошоп. Абе, помните как ставаха нещата. След един месец качвам влака за столицата. В нейната квартира, черен шоколад, бадеми, уиски, бутилка вино и...Показва ми банята и посочва един стелаж:" това са интимните ми душове и гелове, под тях за нещата за общо ползване, най- долу перилните препарати.
Сядаме, хапваме, пия две-три уиската, почти цялата бутилка вино. Леко замаян, свалям очилата и се бухвам в банята/ там и академиците влизат без очила/ и си тегля един бърз душ. В постджиджибиджито, както си се гушкаме, чувам нежен шепот :" Ухаеш ми на зима!"/ ех, че поетично ми прозвуча тогава/. "Каква зима, навън е 35 градуса плюс!? Хладното ти е от студенината в сините ми очи€" - отговарям аз.
Срещаме се още няколко пъти през лятото и есента и всеки път прозвучаваше в ушите ми нейното "Ухаеш на зима!".
Звъни ми в началото на декември, периода когато се приготвят дебелите дрехи и ми вика :"Абе , диване такова, изхарчил си ми "Первола" за вълнени материи!".
Не знам от алкохола ли, от парата ли в банята, от това че се къпех без очила ли, но вместо шампоан през цялото време съм ползвал течност от грешната тубичка.
Ебаси, химичката и то научен работник, да не може да различава ароматите, казах си на ум, и се разсмях с цяло гърло.
Ех, че сладко недоразумение!
© Милко Христов Всички права запазени