7.06.2006 г., 9:43 ч.

Славчо Цветанов - бохемът благородник 

  Проза
4.5 (2)
1045 0 4
15 мин за четене
Кратък екзистенциален
разказ за един мой приятел
І
Нощта в Пампорово е лунна, редкозвездна:
съзвездията на небосвода виждат се добре -
създават впечатлението за някаква фатална бездна,
съдбата в която трябва да се разбере.
В такава нощ на Славчо му предложих
живота му да сложа на везни
и замисълът мой подробно му изложих,
отвръща многозначно:"При фактите слезни!"
Песен първа. Несправедливост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Предложения
  • – Здравей! – Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?… Толкова е тъмно, че нищо не виждам. … Тишина. – Ехо, ...
  • Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си ...
  • Иванчо: Тате, съществуват ли джуджета поети? Бащата: Не само, че съществуват, но преобладаващо са та...

Още произведения »