СЛЕД БИТКАТА II
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джеймс Камерън „Аватар”)
Действащи лица:
Аватарът на Джейк Съли (в ролята Сам Уортингтън, образът е създаден компютърно), по-нататък „Джейк”
Найтири, девойка от народа „на’ви” (в ролята Зое Салдана, образът е създаден компютърно)
Призракът на полк. Майлс Куорич (в ролята Стивън Ланг, реално заснетият образ е обработен компютърно, така че да изглежда полупрозрачен), по-нататък „Куорич”
Място: Върхът на новото „дърво-дом”, което племето на Джейк и Найтири е избрало
Найтири (разпалено): Виж колко е хубава земята ни, Джейк! Сега, когато не я тъпчат „небесните хора” и когато над нас се чува само победният крясък на „торук”. Усещаш ли вятъра на свободата върху лицето си?
Джейк (гледа в далечината): Не знам, Найтири! Имам чувството, че това не е моето лице!...
Найтири (с болка в гласа): Защо говориш така? Това е твоето лице! Онова лице, което целунах за първи път тогава в светилището на Ейва!
Джейк (след кратка пауза) И това не е моят вятър! Как да бъде твой вятърът, който не можеш да дишаш?
Найтири: Но, Джейк! Ти сам направи този избор! Направи го заради мен, но най-вече заради себе си!
Джейк (повече на себе си): Направих го, защото мислех, че филмът свършва. Ние винаги правим изборите си, притиснати от нещо. Живеем с постоянното усещане, че филмът ни свършва. Това ни кара да произнасяме високопарни речи и вършим патетични неща. Стремим се да бъдем велики или смешни, според случая. Да бъдем нещо различно от себе си. Ние винаги бягаме с всички сили по посока на Апокалипсиса, без да знаем какво всъщност е намислил Режисьорът...
Куорич (влиза в кадър и поставя прозрачна ръка на рамото му, белезите по лицето му са изчезнали): Ти си разбрал най-важното, Джейк... Няма нищо по-страшно от илюзорния край. От края, след който филмът продължава!...
Найтири сгърчва лице и изсъсква срещу призрака на Куорич. Той тъжно се усмихва.
Куорич: Не се бой от мен, Найтири! Аз вече съм отвъд. За това ми помогнахте ти и твоят любим. И аз ви обичам заради това. Защото моят край беше навременен. Хармоничен. Нужен. Като смъртта на... Джон Ленън или Фреди Меркюри. Не си чувала за тях, нали? Много жалко! И Джейк вече няма да ги слуша. Защото на вашата планета не се ползват MP3-плеъри...
Куорич се усмихва едва забележимо и се разтапя във въздуха.
Найтири (почти разплакана към Джейк): Наистина ли си нещастен, Джейк? Не е ли това всичко, което искаше?
Джейк не отговаря. Бавно тръгва към камерата, излиза през екрана, на който Джеймс Камерън наблюдава генерирания му по технологията motion-capture образ. Изненаданият режисьор разлива в скута си горещото кафе, което пие, и започва да псува.
Джейк не му обръща никакво внимание. Погледът му е привлечен от небрежно поставената върху пулта папка с надпис „Аватар 2”.
Джейк я разгръща и започва да чете.
Ругатните на режисьора постепенно са заглушени от фоновата музика: „The Show Must Go On” на “Queen”.
Безкрайно дълъг едър план на непроницаемото лице на Джейк. То постепенно се превръща от лицето на аватара в лицето на човека Джейк.
Надписи.
© Наследник на Куфара Всички права запазени