Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а горещият му и мокър дъх се преплита с моя. 
   - Катарина! - изрича той на пресекулки името ми. 
   Това ме кара да настръхна. Имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне от възбуда. 
   - Да, любими?! 
   - Обичам те! Обичам те! 
   След тези думи аз примирам! Заповядвам си да запазя самообладание поне за малко, докато му отвърна, но едва намирам сили:
   - И аз те обичам, Кай! 

           ----   

   Двамата с Кай седим на ръба на пропастта и всеки се е загледал нанякъде. Ако някой ни погледне отстрани, би си казал, че не се забелязваме. Но това изобщо не е така, двамата с Кай изгаряме един за друг, но никой не се осмелява да направи първата стъпка.
   Аз поклащам леко крака във въздуха и слушам нощните звуци около нас. От водата се чува квакането на жабите, скрити в тревата писукат скакалци, често някоя птица прелита наблизо и се провиква кресливо. Замислям се, че ако бях сама на това място, по това време, би ме било страх, но до мен стои човекът, когото обичам най-много на този свят и единственото нещо, от което се страхувам е да не го изгубя. 
   Поглеждам вяло към Кай, той е извърнал лице на другата страна и привидно не ме забелязва. Но аз знам, че не е така, знам, че той усеща всичко. Само при спомена за това как прочете дневника ми просто докато гледа корицата му... Страхувам се, истината е, че се страхувам. 
   И преди се бяхме целували, и преди съм стояла в прегръдките му, но този път беше различно! Този път той ми позволи да му дам повече от себе си. Той също ми даде повече, но това е само част от приказката, която можем да сътворим и Кай много добре знае това. Другата част - онази по-сложната, но същинска - тя е причината преди две години Кай да си замине. А аз, след две години пак съм същата, пак искам това от него, защо? Не знам, то е по-силно от мен, идва отвътре, от душата ми. 
   Но желанието да не загубя Кай е по-силно от всичко друго, затова аз продължавам да стоя притихнала до моя Любим и да се взирам в мрака на пропастта, в който исках да потъна преди Кай да се появи.
   - И сега какво? - питам със стегнат глас след дългото ни мълчание.
   Кай обръща очи към мен и, незнайно защо, аз изтръпвам за миг. Лицето му е отпуснато и безизразно, поне това ми подсказва малката част от него, която мога да видя.
   - Ти какво предлагаш? - отвръща той със същата интонация като моята.
   Аз мълча известно време. Не че не знам отговора, а просто защото за миг ми се струва, че Кай играе на някаква игра и че се преструва, че това, за което говорим, му е важно. 
   - Не знам. - казвам и въздъхвам аз, докато съм се загледала надолу. Не се боя да му отговоря по този начин. Той би трябвало да е знаел отговора още преди да го изрека. Ако си е мислел, че ще чуе нещо различно, то значи не ме познава достатъчно добре.
   - Още разсъждаваш като дете! - възнегодува той. 
   Аз извъртам рязко поглед към него и в първия момент виждам изненадата му от действието ми. Но, разбира се, той мигновено скрива почудата си и на преден план отново излиза студената му, арогантна маска. 
   - Значи казваш, че съм малка, а? - злобно процеждам през зъби. - Затова ли си тръгна преди две години? Защото бях малка? 
   Спирам за миг колкото да си поема въздух и след това отново го атакувам с пропити от ненавист и възмущение думи.
    - Нее, ти си тръгна заради друго! Тръгна си точно заради обратното! Тръгна си, защото пораснах и започнах да искам от теб повече!... А ти ме остави! - усещам как очите ми започват да се насълзяват, а гърлото ми се свива болезнено и думите излизат от него все по-мъчно. - Ти си един страхливец и лъжец! Какво искаш от мен?! Аз не мога да скачам от терасите на хората и да крада тайните им! Поискай нещо друго от мен, каквото и да е, поискай нещо друго! Аз искам само едно-единствено нещо от теб: да бъдеш винаги до мен...- завършвам с последните ми останали сили.
   И след това нещо в мен се пречупва. Ей така, изведнъж, от раз. И в миг цялото ми същество рухва. Аз откъсвам поглед от разтревоженото изражение на Кай и заравям лице в шепите си. Опитвам се да заглуша плача си, но той е толкова силен, че отстрани сигурно изглеждам, сякаш скимтя. Усещам как рамената ми неистово се тресат, а болката е сковала целият ми гръден кош. Изгубвам представа къде съм, толкова ме боли, че дори несъзнателно преставам да дишам. 
   Всичко това продължава докато Кай не ме привлича до себе си и аз най-сетне, осъзнала, че се задушавам, откривам лицето си и си поемам дъх.
   - Ш-ш-ш, спокойно, моля те, моля те, успокой се! - говори нервно Кай, докато тресе леко рамената ми в опит да ме освести. - Катерина, съвзе ми се! Катерина, плашиш ме! Престани с тези сцени, чуваш ли?! - продължава да вика той насреща ми и да стиска рамената ми. 
   Аз най-сетне идвам на себе си. Хълцанията ми престават, но болката бе отшумява. Гледам втренчено в Кай, забелязвам, че сивото в очите му е потъмняло, устните му притрепват, а пръстите на ръцете му са се впили в рамената ми като орлови нокти. Изражението му е някаква необяснима за мен смесица от притеснение, ярост и страст. 
   На фона на крясъците и плача от преди само няколко мига, гробовната тишина, сред която се намираме сега ми се струва притеснителна. Има толкова голяма вероятност някой минаващ наблизо човек да ни е чул, а да не говоря, че виковете ни със сигурност са достигнали и намиращите се наблизо блокове и къщи.
   Без да обръща внимание на безличния ми, блуждаещ поглед, Кай смръщва вежди и ме напада злобно:
   - Ще те пребия, разбра ли ме, момиченце?! Ще счупя една по една всички костици в тялото ти и ще те целувам, докато умираш в агония! 
   Кай ме бута грубо на земята и се надвесва над мен. Притиска ме с тялото си така, че да не мога да помръдна. Хваща силно долната ми челюст и я притиска леко нагоре. Освен бледата болка, чувствам и дъха на Кай да пълзи по лицето ми, защото устните на моя любим са на броени сантиметри от моите.
   - Ще ме уважаваш и ще ми се подчиняваш! Моя си и ничия друга, разбра ли?! И себе си ще намразиш в името на любовта ми! Ясен ли съм?...Попитах, ясен ли съм?
   - Да...да! - отговарям заеквайки, докато треперя в ръцете му.