Връщане към корените в модерен вариант – към пещерата, с тоягата, звукоподражания, оцеляване и размножаване…
хххх
Загледах се в исторически разследвания. Едното – за Нерон. Той е сред тези личности, в чиито „деяния“ се съмнявам. Тацит е бил малко дете по негово време, Светоний се ражда след това, Дион Касий сто години по-късно. Орисанията /например „Кво вадис“ на Сенкевич/ го представят като зловещ убиец и некадърен психопат…
Само дето народът след смъртта му тъгува, а Веспасиан разказва как в Близкия Изток направо го обожавали.
И няма нито едно доказателство да е палил Рим, убивал майка си и брат си, разпъвал свети Петър /няма никакви сведения той пък да е стъпвал в Рим изобщо!/…
Напълно неразбираем за римската аристокрация човек – не искал да е император, искал да е артист, пеел песни, пишел стихове /запазените фрагменти говорят за дарба/, не харесвал гладиаторските боеве…
Е, как след преврата да не бъде сатанизиран?
Така е, например, станало с Ричард Трети. И не само с тях /нашенски ...