Случвало ли ви се е някога да сте пред заплата и да останете без пари? Не?! А случвало ли ви се е всичко да ви върви наопаки? И това не?! А... да ви иде да зарежете всичко и всички и да ви се прииска да избягате на края на света? Струвало ли ви се е, че никой не ви обича и не ви разбира?
Абе какви хора сте, бе?! Човек с вас нищо не може да си сподели?!
Не ме интересува пък, аз ще си излея мъката, за да ми олекне. Щото моята психо... психоаналитичка е на море. Ако не го направя ще гръмна. Е малко ще ви натоваря, но щом на вас всичко ви е наред, може па да ви стане интересно, така да се каже.
По едно време живота ми беше пълен хаос. Нищо не вървеше, нищо не беше както трябва, както го исках да бъде.
И точно тогава „съвсем случайно" ми попадна книжката за подредбата на дома Фън Шуй. После някакви статии за огледалата, солта и водата. Хванах се за тях като удавник за яхта. Знаех, че съветите, ако не ми помогнат, поне няма да ми навредят. И вместо с глупости ще си занимавам ума с интересни неща... И ми помогнаха, защото започнах да се занимавам с почистване на къщурката си от ненужни вещи, които само ми пречат и ми отнемат от въздуха и пространството. Стари масички, кутийчици, шнолчици и други, полетяха към кофите за боклук с много обич.
Първият съвет е съвсем български. Понеже в дома ви не винаги влизат само добри хора, за да си го предпазите от зложелатели, сложете под прага червен конец. Разтягате червения конец от единия до другия край на входната врата, сега нека влизат. Това някак ми отпусна напрежението. Щото нали на нас все някой друг ни е виновен все пак.
После по съвет на друга статия отидох до цветарския магазин и си купих „щастлив бамбук". Купих и на двете си приятелки. Гледах аз, че ги има по витрините на много магазини по „Витошка" и им се радвах. Те се поставяли, за да отнемат „злите намерения" от „злите очи" и носели късмет. Ами да, в магазините не влизат само добри хора, а собствениците искат бизнесът им да върви. Ще ми помогне бамбука да стана щастлива? Не, но...Купих си и ваза и си доставих удоволствие пък и стана по-красиво в антрето.
Огледалата пазели добра и лоша енергия. Не се оглеждайте дълго, когато сте тъжни! Научих се щом се погледна да се усмихвам. За да премахнете „лошата" енергия, почиствайте веднъж на... преценете сами, всички огледала с мека кърпа напоена с минерална вода. И ми светнаха огледалата, а аз по-често се заглеждах в тях.
Водата и солта. Получаваме понякога подаръци от близки и добри хора и от такива, които... просто са енергийни вампири. И нали всичко е енергия, подаръкът е зареден... и нещо не ви е много...както трябва. Нито да го изхвърлиш, нито... За да се успокоите го измийте с вода. Тя отмива негативната енергия. Ако предметът не трябва да се мокри го поръсете с щипка сол.
Е, ако предметите ми бяха виновни за бедите у дома, аз ги неутрализирах. Просто се успокоих.
Трябваха ми спешно и пари. И хоп съвет. Над печката в кухнята сложете малко кръгло огледалце. Сложих. Купете си шефлера. Купих пак на мен и приятелките ми, нека и те да имат. После си смених работата за повече пари. Съвпадение?! Знам ли. Аз просто исках да си оправя бъркотията в живота. И правех нещо по въпроса. Разкрасявах си дома, внасях уют. Стана по-просторно, по-чисто, по-спокойно. Вече не бях толкова нервна, доставях радост на близките си. Приятелката ми също си смени работата за повечко от мойте пари. Купих еднакви саксии, но нейната шефлера беше два пъти по-пораснала от моята. Да не би балконът й да е по-осветен? Няма значение, нали тя е добре.
Опа, статия за богатство и изобилие. Точно каквото ми трябва. И пише: „Застанете на входната врата на дома си с лице навътре. Представете си, че домът ви е квадрат. Зоната на богатството на всеки дом е левият ъгъл не зад вас, а срещу вас. Там задължително трябва да има червено мушкато, съд с вода, кристален съд или звънче, по избор, за да се увеличи богатството ви. Може да подсилите с три предмета, но не повече. Сложих кристална ваза. Е, не станах богаташка... Я, защо да не съм богата, имам толкова приятели! Да не забравя, жаба с монета в устата също е на пари. Или един ритуал, който правим с приятелките ми от 2000 година. За да ви е по-добра настъпващата Нова година трябва на празнично подредената маса да стои фигурка със символа на следващата година. Тази година е на Плъха. Трябва да имате в дома си плъх, мишка, Мики Маус, нещо такова. Помня как на 31.12. бяхме забравили и с приятелката ми тичахме след работа по магазините, за да си купим маймунки. Никъде никакви, ни порцеланови, ни стъклени, нищо. В един магазин за детски играчки, тъкмо затваряха... Изкупихме им плюшените маймуни и се успокоихме, че ще ни върви през Новата година. Бяхме толкова щастливи, че успяхме. И беше добра година за нас. А тази година що плъхове и мишки изкупих. Оказа се, че имам много приятели. Да са ми живи и здрави и богати и щастливи, за да ми е добре и на мен!!!
Може да не съм писателка, но знам, че рубриката ми „Прочетох специално за вас" е поне полезна, ако не шедьовър. В сайта има толкова гениални писатели, поети, художници, преводачи, фотографи, че трябва само да им се радваме. При мен се отбиват да се похилят. Аз съм нещо като страничка за отмора, като кръстословичка. Нещо като „ако имате време за губене". Затова ви се оплаках на бърза ръка, ама ха.
И да си дойдем на въпроса: „Какво е искал да каже авторът с това си произведение?" Е от къде мога да знам какво е мислел Шекспир, докато е писал „Братя Карамански", не, „Братя Карамазови". Това май не го е писал Балзак...
Да знаете, че следва продължение, защото най-хубавото винаги предстои.
Та авторът е искал да каже, че...съвпадение или не, той не е седял със скръстени ръце, не е оплаквал съдбата си, скапания си живот, глобализацията за своите беди. Просто си е измил огледалото и е видял, че не е толкова лош на пръв поглед. Научил се е да се усмихва по предписанията в списанията. Но не го правете много често, заради бръчиците. Не се хилете бе, аз си споделям, а вие. Лесно ви е на вас и без фън шуй, а на мен какво ми беше.
Ама стига съм се оплаквала, че един мъж се е вторачил в мене. Аз си пия кафето и пиша в едно заведение.
- Какво?
А казва ми, че съм красива. Добре че прочетох в едно списание как да се гримирам. Абе аз от колко години съм омъжена?! Дали не трябва нещо да... проме... попрочета по въпроса?!
- Какво ми казвате, не Ви чух?
Хубав бе, да му се не знае.
© Светлана Лажова Всички права запазени