В едно царство живял и управлявал мъдър и справедлив цар. Когато се родил единственият му син, царицата се разболяла и не след дълго починала.Освен тая печал сполетяла царя, в деня на своето раждане, сина му бил орисан от лоща орисница. Когато принца порасне голям, в деня на неговото коронясване за цар, да умре ухапан от отровна змия. Единственото спасение от тая лоша орисия било да се ожени за обикновена селска девойка. Царят разполагал с огромна власт, но нищо не можел да направи, за да промени съдбата на сина си. Спасението от лашата орисия било в ръцете на малкия принц. Той растял красив и умен, обгрижван от своята дойка. Тя имала момченце, родено в годината на раждането на принца. Двете деца били винаги заедно и станали добри приятели. Когато синът му пораснал малко, царят извикал най - добрите учители по всички тогава известни науки. Дошъл учител по сабя и фехтовка, учител за стрелба с лък, учител за това как да се държи един принц с елита на обществото, а после един цар с държавническите дела. Най - добрият учител за всичко си останал царят за своя син. Когато младият принц не разбирал нещо, той дотичвал при него и го питал какво да направи и как да постъпи. Но тъй като вече не бил онова малко момченце, царят му казвал:

               - Слущай сърцето си, синко и сам прецени, и вземи решение!

               Годините минавали. Принцът растял. Детските игри свършили, но той не се разделил със сина на дойката, а го назначил за свой личен слуга, който го придружавал неотлъчно навсякъде. Когато учителите преподавали своите знания на принца, слугата седял неотлъчно до него и също слушал, и се учел. После двамата, останали сами, споделяли наученото. По някои въпроси се получавали разногласия и те дълго спорели, но верният слуга винаги отстъпвал накрая. След като царят преценил, че синът му е достатъчно голям, го взел със себе си на лов, тъй като един бъдещ цар освен добре да управлява царството, трябвало да бъде и добър ловец. Но младият принц обичал животните. Учителят му го бил научил добре да борави с лъка, но той нарочно стрелял встрани и оставял животните да си отидат живи и здрави.

                Дълго време царството било останало без царица, а едно царство без царица не може. Затова принцът като пораснал, царят се оженил наново. Новодошлата царица - мащеха била много зла и с лошо сърце. Тя довела със себе си и единствения си син. Той бил много грозен и мързелив. По цял ден стоял край майка си, ухажвайки придворните дами, а слугите тормозел да изпълняват всякакви негови прищевки.

                Още със своето пристигане злата царица започнала да крои пъклени планове, как да премахне истинският наследник на трона за да се възкачи нейния син. Минали няколко години и дошло време принцът, синът на царя, да бъде коронясан и да заеме мястото на баща си. В един хубав есенен ден царските ловци се приготвили за поредния си лов. Царят извикал сина си и му казал:

                - Днес ти ще водиш ловците на лов! Аз вече съм стар да яздя толкова дълго.

                - Добре, татко! - съгласил се принцът и препуснал в галоп с хубавия си кон да догони царските ловци, следван от верния си слуга.

                Като навлезли дълбоко в гората, принцът казал на ловците да ловуват сами дивеч за царската кухня, а той с верния си слуга отпуснали юздите на конете си и се спуснали в луда надпревара по горския път. Когато се уморили, най - после от тая си игра, спрели. После подкарали конете бавно по пътя, който криволичел между големите дънери на вековни дървета. Тъкмо двамата влезли в спор правилно ли постъпва принцът - бъдещият цар, като не иска да ловува и да убива красивите елени и сърни, се чул весел и звънлив момински смях. Зад поредния завой на пътя младият принц и слугата видели няколко девойки, които с кошнички в ръце беряли гъби и горски плодове. Сред тях се откроявала стройна девойка, с дълги руси коси и миловидно лице. От нейната хубост и от хубостта и веселостта на останалите девойки, двамата конници останали загледани в тях.

                Те не обърнали внимание на дебелия клон, протегнат над пътя, от големия вековен дъб. Когато го видели, било вече късно. Конете подминали, а принцът и слугата увиснали на него държейки се с ръце. Като видели какво е станало, девойките избухнали в още по силен и звънлив смях. Принцът и слугата висели на клона докато им умалеят ръцете и накрая тупнали на пътя. Понеже паднали от доста високо, принцът си навехнал крака и изохкал силно. Девойките се втурнали да видят какво става и да помогнат, ако трябва. Първа дотичала при принца красивата девойка и се навела над него. Отблизо тя била още по - красива. Погледнала принца с големите си черни очи, с дълги извити мигли и преди тя да попита какво му има, той ахнал от нейната хубост. Слугата до него заохкал още по - силно, за да иде красавицата и при него, и да му обърне внимание, но принцът го ритнал незабелязано с пета да млъкне. Дощли и другите момичета и ги нобиколили, но принцът не свалял очи от красивата девойка, надвесена над него. В гърдите му пламнал буен огън. Това било любов от пръв поглед. Девойката също останала очарована от красотата на принца:

                - Кой сте вие? - чул се звънливия глас на девойката.

                - Ами ние сме търговци - отговорил принцът - но се заблудихме в гората и ето ни тука. А сега и с тоя навехнат крак, какво ще правя?

                - Не се бой! - отвърнала девойката - Нашето село е наблизо. Ще отидем там. Татко е знахар. Ще ти превърже и излекува крака, и пак ще продължите по пътя си.

                Тръгнали към селото. Две от девойките водели конете на мнимите търговци, а принцът и слугата куцукули след тях, подкрепяни от останалите. Стигнали селото. Когато приближили първата къща, красивата девойка е посочила и казала:

                 - Ето тук живея аз! - и извикала високо - Татко, майко, излезте! Имаме гости.

                 От къщата излязъл старец среден на ръст, с дълга бяла брада. Зад него заничала да види, кой им идва на гости, неговата жена.Красивата девойка отворила малката портичка на двора и куцукащите гости влезли вътре, съпровождани от срамежливо усмихващите се девойки.Когато ги настанили на малката пейка пред къщата, те си взели довиждане и всяка се запътила към своя дом. Озадачени двамата старци, родителите на девойката,чакали обяснение от дъщеря си, какво става. Тя им разказала за злополучната среща и как двамата си навехнали краката. Тогава бащата се усмихнал и влязал обратно в къщи. След малко се върнал и носел със себе си кърпи, и някакво мазило в малко гърненце. Огледал първо крака на слугата. Усукал го на ляво - на дясно и го дръпнал силно. Слугата извикал, но болката му преминала бързо. Тогава старецът намазал болното място с мехлема от гърненцето и му казал:

                    - Стани и ходи!

                    - Но мен ще ме боли? - отвърнал слугата.

                    - Стани и ходи! - повторил старецът.

                    Слугата станал и тръгнал спокойно без да усеща болка.

                    - Видя ли? Вече нищо ти няма. - уверил го той.

                    Но когато видял крака на принца, станал сериозен:

                    - Теб ще трябва да те полекуваме малко повече! - и като хванал внимателно крака на принца, намазал зачервения му глезен, и го стегнал с донесените превръзки. Въпреки болката, която изпитвал, принцът стоял спокойно усещайки близостта на девойката, в която вече бил лудо влюбен.

                    - Ще трябва да останеш тука поне няколко дена, докато те излекуваме напълно! - посъветвал го стареца.

                    - Добре - отвърнал той - може и повече. Ние нямаме бърза работа. Може ли малко вода да ми дадете да пия?

                    - Ей сега ще донеса! - подскочила красавицата и влязла в къщата.

                    Когато тя донесла стомната със студена вода и принцът я вдигнал да пие, под плаща, на лявата му страна се показал знака за царска особа. Като видял знака старецът разбрал, че пред тях стои бъдещият владетел на царството Той веднага коленичил и посегнал да поиска извинение, че така го е посрещнал. Девойката и майка й стояли като втрещени. Принцът дръпнал своята ръка и с благ глас ги успокоил:

                    - Не се притеснявайте! Аз ще остана у вас като болен търговец, а вие не казвайте на никого кой съм! - после се обърнал към слугата си и му наредил да отиде в двореца и съобщи на царя какво се е случило, и  че няколко дни ще се лекува в къщата на знахаря. Слугата пришпорил своя кон и заминал да съобщи това на царя.

                    Дните на лечението минавали неусетно. Принцът по цял ден седял със своята любима в градинката пред къщата и си говорели различни неща. Освен, че била много красива, разбрал че е и много умна. Когато слугата се върнал, принцът бил оздравял. Дошло време да си тръгват. Той благодарил на знахаря, че го излекувал, а на жена му за гостоприемството и тръгнал да си отива със своя слуга. Девойката вървяла с тях да ги изпрати. Принцът водел своя кон посърнал и замислен. В него назрявало желанието да не се разделя с девойката. Тогава си спомнил бащините думи: ,,Синко, слушай сърцето си!" Той спрял. Хванал двете ръце на девойката пред очудения поглед на слугата. Погледнали се двамата в очите и принцът й казал:

                     - Искаш ли да станеш моя жена?

                     - Да! - отговорила тя веднага - Но...

                     Принцът сложил пръст на устните й и я спрял да не говори.

                     - Аз съм бъдещият цар. Аз решавам коя ще бъде моята царица. Когато дойде време, а то ще е скоро, аз ще изпратя годежари да поискат ръката ти от твоя баща. А сега довиждане!

                     С един отскок принцът се метнал върху коня си и препуснал с всички сили към двореца. Слугата едва успявал да го догони. В двореца всичко било спокойно. Царят го посрещнал, но нито го разпитвал, нито нещо му казал. Това донякъде озадачило принца. Но той също мълчал.Още след първия ден в двореца, той започнал да тъгува за своята любима. Царят наблюдавал омърлушения му вид и пак мълчал. Накрая принцът не издържал и отишъл при него. Когато влязъл в царската приемна, баща му го погледнал с лека усмивка и го попитал:

                     - Кажи какво има, синко?

                     - Татко, ти знаеш, слугата дойде да ти каже, че паднах и няколко дена ме лекува един знахар.

                     - Да знам.

                     - Но той има много красива дъщеря и аз се влюбих в нея. Сега незнам какво да правя?

                     - Слушай сърцето си, синко! - отговорил му спокойно царят.

                     Принцът подскочил от радост и прегърнал баща си. На красивото му лице отново грейнала весела усмивка. Минали няколко месеца и дошъл деня на коронясването на младия принц.Предишният ден той изпратил верния си слуга със свита до селото на девойката да поискат нейната ръка от родителите й. Суматохата по коронясването била голяма, но принцът тайничко се измъкнал и стоял на една от наблюдателните кули. Когато в далечината забелязал облачето прах, което вдигали царските карети по пътя, той се спуснал по витите стълби на кулата. Изтичал при дворцовите врати и наредил да ги отворят широко. Каретата на бъдещата царица влязла първа, теглена от четири бели коня. Тя спряла до принца. От вратата й се показала още по - красива в царските си одежди, селската девойка. Принцът й подал ръка и тя слязла. Застанала пред него. Той целунал ръката й и сложил на безименият й пръст златен пръстен с голям червен диамант. Засвирили царските рогове за тържествено посрещане на новия цар и царица. Коронясването било извършено и започнало веселие в целия дворец. Само царицата - мащеха не се веселяла и със злоба наблюдавала щастливата царска двойка. Тя искала нейният син да бъде на мястото на младия цар. 

                   Когато нощта настъпила, новият цар и царица се оттеглили в покоите си. До царската спалня се приближил силует на жена наметнала плащ с качулка. Това била царицата - мащеха. Тя отворила леко вратата и сложила гърне на пода махайки му капака. От него излязла отровна змия - кобра и запълзяла към леглото на нищо неподозиращите влюбени. Царицата - мащеха грабнала гърнето и бързо се отдалечила без да забележи, че от един тъмен ъгъл на коридора я наблюдава верния слуга на младия цар.

                   Змията бавно пълзяла към царското ложе. Младата царица имала неспокоен сън. Когато змията приближила тя замахнала в съня си с ръка и ударила змията по главата с големия червен диамант на пръстена. Тя се търкулнала няколко пъти и умряла. 

                    На другия ден, след като всичко завършило щастливо, старият цар извикал царицата - мащеха при него. Отнел й всички царски привилегии, а на личната си охрана заповядал да я изгонят заедно със сина й далеч от пределите на царството. Младият цар научил за всичко станало от разказа на своя баща. Тогава той извикал личния си слуга и го назначил за първи министър. Със своята царица живели дълго и щастливо. Народили им се много деца, които той съветвал винаги като баща си:"Слушай сърцето си!"