Да вярваш на това, на което вярват всички, е толкова лесно, толкова просто. Да повярваш на някой, който има репутация, която го е издигнала в очите на хората, като честен, прям и достоен човек. Това е лесно, нали? Бихте ли могли да пробвате да повярвате на човек, който ви е излъгал, може би, не веднъж или два пъти. Бихте ли повярвали безусловно на такъв ваш близък човек? Бихте ли се осмелили, да го погледнете в очите и да му кажете: Въпреки всичко, аз ти вярвам, винаги е било и ще продължава да бъде така. Вярвам в твоята преценка и се надявам да оправдаеш доверието ми. Бихте ли могли да го направите?
Аз лично прощавам, прощавала съм много неща, готова съм да простя още много, защото никой не е безгрешен и ще съм луда, ако твърдя, че аз дори се доближавам до безгрешността и защото за всяка грешка си има и прошка. Така ме е учила баба ми и винаги ще си остане така. Но понякога се запитвам за онези по-големи грешки, които разделят и развалят семейства, причиняват болка на любимите ми хора ...