Какво означава една усмивка? За някои може би е малко, за други е нещо, а за мен? За мен е всичко... Защото  не е просто някоя усмивка, тя е нейната, най-красивата, най-чаровната, тя няма определение, няма израз, няма картина, няма снимка, няма обяснение, няма равна, няма подобна, няма такава -  дори малко близo до нея, няма сравнение, няма метафора, епитет, глагол, изречение, стих, поема, няма... Такава няма, няма и да има, докато я има нея и нейната усмивка...
Представете си млечно наредените зъби, сякаш някой е излял литър блажна боя, подредени от Бога, (все пак тя е Анна и говори с Бога), по-точно и от камъните на пирамидите в Египет, покрити с нежно червеникaв пух, обагрящ лицето, по-мек от облак, докоснеш ли го, потъваш - Нейните устни. Само при мисълта за гледката и за усмивката и разбира се - нежен сатен обгръща кожата ми, потапям се във вана от мляко и сладки стафиди... Розов сън...
Няма по-красива гледка, няма друга мисъл, с която искам да се събуждам рано сутрин с първите лъчи на слънцето, сякаш тя е пред мен, и бди с ангелското си лице  над цялото ми същество, толкова е... Неземна?! Не знам, няма думи, няма нищо всичко губи смисъл при вида на усмихващото се лице, само един влюбен човек би разбрал как се чувствам, а дори и той не би разбрал, защото всяка любов е различна, променяща се, но винаги красива, винаги помнена...
Нека тези редове са за тази, която ‘'вместо да пада, продължава да лети", за нея, тя, която е винаги до мен, над или под мен, но винаги с мен, остана за  дълго, а сякаш са минути, времето не спира дори и за миг, а толкова имам нужда от помощта му...
Колкото и хиляди думи да изпълват съзнанието ми, толкова и ми е невъзможно да ги подредя, свържа по смисъл и в изречения, а тях да свържа с други и така да се получи смислен текст, не защото не мога, а защото всичко е толкова... Всеобхватно?! Казано с други думи, тя е навсякъде и в съюзите, и в цветята, и във лъчите, и във земята, тя е Ангел, тя е Всичко? Тя е по-голяма от тази дума, от която и да е била дума, тя е момичето, на което за първи път казах много неща, не дори ‘'Обичам те!'', те дори ги изместиха! Какво по-силно има от тези думи, би се попитал някой, много други! И колкото и смело да звучи, е наистина така! Дали сте казвали на някой ‘'Бебе, ти си моят живот!'' Колко любови изпитва човек през живота си - много, малко - със сигурност има поне една, а понякога дори 3, 5 и т.н. Какво тогава ще означава, че някой може да е твоя живот? Не означава ли... Всичко? Не, много е миниатюрна тази думичка, означава, че се отдаваш напълно на човека до теб, подаряваш му най-ценното, което притежаваш, то наистина няма материална стойност, няма и мярка, с която да се измери, подаряваш му себе си, своя живот... И какво остава за ‘'Обичам те!'' - НИЩО!
Звучи някак - празно, безпредметно, безразлично, неистинско, незначимо, означава - НИЩО!
Някой би затворил електронния прозорец още сега, но както ми каза един човек ‘'Истинската, тази голямата Любов я има само в големите томове с приказки и книги.'' Знаете ли, прав е и то много, защото е напълно възможно да се посветиш на някой изцяло, да живееш, за да го правиш щастлив и той -да си отиде . 

- Тази Любов, която винаги свършва щастливо, не съществува - не . В живота, нашия, реалния, лошия, грубия, мачкащия, забравящия, угнетяващия, чезнещия - Нашия живот ''я няма'',в онзи- материалния , но не и когато живота , черпи вдъхновение от душата , а тя е моята душа...
Обичам те...

 На моето бебе...

11.07.2008