С него малко трудно ни върви разбирателството – нищо, че иначе, дето се казва, си знаем и пломбите по зъбите. Мине се – не мине някакво там време на безметежна дружба и тъкмо взема да се отпускам – БАМ! Сервира ми някоя щуротевина и аз – в небрано лозе. Мигам „умно” на парцали и се чудя какво точно се иска от мен в момента, а той – сърдит като февруарска буря, `щото не проявявам разбиране видите ли. `Ма кажете ми как!
Компания сме си иначе. Перфектна компания даже! Няма как да преброя колко безсънни нощи сме откарвали заедно, колко изгреви сме посрещали - къде трезви, къде не баш! Що музика (престъпно готина музика!) сме изслушали! Що майтапи и неволи сме споделяли!... Че и по-лоши неща... Напивали сме се в комбина, къпали сме се голи посреднощ в Дунава, в едно легло сме се събуждали... И всичко си беше просто идеално – ясно и лесно като детска игра.
И ни в клин, ни в ръкав... „Искам секс!” При това с SMS. Посреднощ. Ей така – гръм от ясно небе! Докато карам тежък грип с всички възможн ...