Далеч си...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах.
Немият дух на вечността и той мълчи. Измъчва ме.
Разпиляваш се...
Пред моите затворени очи като пъзел от черни рози,
събрани в най-тъмната нощ под кървавата луна.
Опитах се да ги събера, но напразно...
Студеният северен вятър ги вледени и счупи
със замаха на яростта. ...