Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре в нея
имашеее…имаше…вътре имаше…не не искам да ти казвам. Защо ли? Как защо?Просто не
искам. Не де не,няма да ти кажа..какво…искаш да си скапеш деня ли? Ами хубаво
цялата котловина беше запълнена с детски телца …някой бяха нахапани…по
крачетата..по ръчичките..от мъничките им очички бяха останали само
дупки..плъхове излизаха от посивелите им устни…вонята беше непоносима. Сега
доволен ли си?Там,в котловината видяхме една жена…тоест някога е била жена…която
стискаше бебешко телце.Беше го прегърнала силно,така силно ,че нищо не бе
способно да отпусне хватката и.Най-вероятно преди да дойдат АСАС тя сама го бе ...