Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една поезия.В нея разказвах колко е хубава,колко е красива зимата,за да вдъхновя хората,защото вече те гледат към снега като нещо противно.Но далеч не е така!Снегът е нежност,снегът е невинност.Той пречиства човешките сърца от омраза,завист и злоба,и затова е толкова студен...