Снежното момиче
Тя се роди в снежна и студена нощ. Топла и крехка с големи черни очи. Беше щастливо дете. Когато порасна косите и стигаха до кръста и обичах да ги галя и да ги реша и да гледам как цялото и лъчезарно личице беше …сърце. В спомените си я виждам като сияйна коледна елха, в нея имаше токова доброта, толкова обич към всички, че не можеше да я носи на слабото си телце. Спомням си 12- тия й рожден ден когато трябваше да се раздели с Роки- далматинеца. Лежеше с цялото си тяло върху него и плачеше като върху тялото на мъртвец. Раздели се с любимото си куче (още носи снимката му в портмонето си) защото родителите й се разделиха. Щастието е кратко разбра тя. Майка й остана без работа. Започнаха дълги гладни години. Толкова гладни, че ядяха хляб от брашно и вода и нищо друго. Майка и ходеше по километри на ден да си търси работа и се връщаше с празни ръце. Майка и за почна да пие. Започнаха едни дълги пияни години. Майка й доведе един пияница, който започна да бие майка й и снежно ...