Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дома на Слава Донина. Двамата стояха пред огромното бюро на началството с наведени глави. „Кретени с кретени, къде бяхте? Идиоти недни, как можахте да го изпуснете? Ще ви разстрелям!“ Всички тези реплики се носеха във въздуха на огромния кабинет и падаха като брадви по главите на двамата нещастници. Стамов не на шега размахваше пистолета, беше способен като нищо да им тегли куршума, вече го беше правил няколко дни след 9-ти когато един от сътрудниците му се беше поколебал да застреля някакво фабрикантско синче. Трябваше да бъдат безпощадни към врага.
Стамов се тръшна на креслото, хвърли пистолета на бюрото и им заповяда да се махат и да не се мяркат пред очите му.
Вдигна телефона и заповяда на ...