Глава четиридесет и шеста
Мисълта за разказаното от комисар Петижан по телевизията и жената от градинката, беше заседнало в главата на Мари Кристин и не ù даваше възможност да заспи. Въртеше се в кревата, докато Бернар не се стърпя и сънен я попита какво става. Тя му разказа за видяното по телевизията, както и появата на жената в градинката. Реакцията на Бернар беше очаквана. “Спи и не мисли за глупости” - каза той, обърна се на другата страна и след секунди се чу равномерното му дишане.
Мари Кристин още дълго не можа да заспи, мислеше, изработваше стратегии и варианти, съжаляваше, че не беше проследила жената. Поне щеше да знае къде живее. Бернар може би беше прав, едва ли тя ще се разхожда из квартала където живее с отвлечено дете.
Петъчният ден започна като много други петъци. Парижани станаха, изпиха си шварц кафето, изядоха по един кроасан и тръгнаха на работа. Децата им отидоха на училище, а по-голямите се запътиха към висшите учебни заведения. Пенсионерките се захванаха с домашн ...