Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в едва забелязващи се поли, на високи токове, които ги правеха прилични на щъркели. Други седяха по кафенетата, преметнали крак върху крак, със задължителната цигара в ръка. Голобрадите им кавалери не се свеняха да ги целуват и натискат пред очите на минувачите. Някои от тях, възрастни хора, се възмущаваха от наглото държание на младите. Горките старци бяха забравили какво е младост, но и никой не им обръщаше внимание на тези изкуфели “музейни експонати”. Симеон тръгна по “Витошка" и се загледа по витрините. Дрехи, дрехи и пак дрехи. Нямаше нито един магазин за хранителни стоки. Е, и парфюмерийните магазини не бяха малко, но кафенетата, пицариите и ресторантите бяха на всяка крачка. Еднотипни ...