Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с голи ръце из купищата бетонни отломъци, обгорели дървени греди и тухлени слитъци, за да търсят покъщнина и близки хора. Кръвта по ръцете им се сливаше със сълзите, които капеха върху тях. Сълзи мътни, сълзи, почернели от саждите на горящи домове, сълзи на отчаяние и дълбока скръб.
Призрачните видения заспиваха от умора, а прахът ги покриваше като пелена. Беше настанала мъртва тишина. Тишината проникваше в спалните на разрушените къщи, в класните стаи на училища, превърнати в развалини, в бедни и богати квартали, в пустеещи магазини. Злокобна тишина се разстилаше над целия град.
АХТУНГ, АХТУНГ и отново злокобният тътен на летящите крепости наближаваше София. Отново зловещият вой на сирените це ...