Глава тридесета
Кафенето беше полупразно в този ранен час. Въпреки това сервитьорката се бавеше да му донесе еспресото, което си беше поръчал британският гражданин Антъни Шварц. Облеклото му се състоеше от сиви панталони и тъмносин блейзер с някакъв извезан монограм на малкото джобче на сакото. Яркочервена вратовръзка контрастираше със снежно бялата му риза с колосана яка, което разчупваше шаблона на делови мъж, вероятно бизнесмен. Че е чужденец, си личеше отдалече. Гладко сресаните му коси, с доста бяло по слепоочията, го състаряваха повече, отколкото би искал господинът, но в сравнение с големите проблеми, които имаше да решава в България, това Антъни въобще не считаше за проблем.
Масата, зад която се беше разположил англичанинът, беше точно до големия прозорец на кафе “Прага”. От този прозорец той наблюдаваше входа на “ВИТИЗ", сякаш всеки момент от там щеше да излезе търсената под дърво и камък художничка Зора. Сервитьорката постави на масата кафето, мушна касовата бележка под пепел ...