Не влизай там, ще останеш сам,
без никой и без нищо.
Не влизай там, добре го знам,
ще бъдеш никой, а после нищо.
Няма как да се открие тази история по протежение на нашето време, нито назад, нито напред. Още по-малко би могла да се провиди в днешния ден. Този разказ се нашепва, идейки отвъд...
Очите на мъжа изразяваха увереност и сила. Повече хладни, по-малко сиви. Отвън, зад гърба му, където не властваше могъщият свод на Модриалията, денят свършваше. Умът му изостави съществуването на всичко, което беше тук или където и да е, и в замяна откри покой и съсредоточие в няколко от равнините на Бермарстафа:
"Всеки ден е един възел /и нищо друго. Всеки възел е отрязъци, /скупчени в едно отрязъци. Всяко начало е началото на един възел, /всеки край е краят на един възел. Не започвай, /не свършвай. Направиш ли го, ще си възел."
Казваше се Дал Месатл Зредал, а пред него, от двете му страни, започваше и се разпростираше Преддверието на Модриалията.
- Добре дошли сте пак при нас, весан Най-Тачени ...