Двамата доброволци от отряда за подпомагане на изоставените стари хора навлязоха в обезлюденото селце на връх баира. Посрещнаха ги две зелени човечета. Изглеждаха досущ като хора, бяха облечени в човешки дрехи (по-скоро дрипи), само дето бяха малко зеленички. За изненада на доброволците, заговориха на чист български език.
- Ха, добре дошли, синко! Седнете, седнете да си починете.
- Ама вие... вие извънземни ли сте?
- Извън, синко, извън. То другите всички са в земята... Ей го, само ние останахме.
- Искате... искате да кажете, че сте хора?
- Ами хора, синко, че к’во друго. Заповядайте, заповядайте!
- Добре де, как преживявате, как я карате? В тая пустош...
- Ами, как – със слънчице, с дъждец, когато има... То друго няма – ни храна, ни нищо...
Новината за двамата старци, оживели в екстремални условия, се разпространи с мълниеносна бързина и измести всички останали теми. В пресата се появиха заглавия от рода на: “Фотосинтезирането – спасение за гладуващото население“.
Министерският съвет ...