СПИНОЗЕН(и голем смех, и поука)
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Малката Лили, татко й и майка й бяха седнали на масата да вечерят. В кухнята се носеше тиха и приятна класическа музика.
- Мамо, какво е "спинозен"? - Изведнъж попита малката Лили.
- Какво?! - Задави се със залъка майката.
- "Спинозен" - повтори малката Лили. - Какво означава спинозен?
- Откъде си чула тази дума? - Шокира се и бащата. - Това не е думичка за малки момиченца, не сме те учили на такива думи. Откъде си я чула?
- На детската градина ли? - Предположи майката. - Там ли ви учат на такива приказки! Е сега ще телефонирам на директорката, да я питам аз нея на какви думи учат децата! Там ли я чу?
- Не - отвърна малката Лили.
- Тогава къде?
- Ами... Преди малко, когато със Иванчо и Марийка си...
- Аха! - Възкликна бащата и погледна към майката възмутено. - Чула е тая мърсотия от децата на Петрови. Значи ние я пускаме да си играе с децата, защото си мислим, че са възпитани, а те какво? Развращават нашата Лили!
- Иванчо и Марийка ли ти казаха тая дума - попита майката, за да е сигурна.
- Не... Преди малко, като си играехме на полянката, Иванчо намери една бутилка от спрайт...
- Каква бутилка?
- Една такава - от спрайт - и на нея пишеше "пикня на спинозен". Беше пълна с нещо гадно и ние избягахме.
- На полянката? - Зачуди се бащата. - На оная пред блока на Петрови?
- Да.
- Божичко! - Възкликна бащата и стана от масата.
- Къде отиваш? - Попита майката.
- Как къде, отивам да вида тая работа. Можеш ли да си представиш? Някой перверзник се е изгаврил! Някой долен перверзник и содомист!
Той взе газения фенер и чифт хирургически ръкавици, от тия, дето жена му си ги слага докато се изрусява и излезе. Слезе по стълбите, отвори тежката метална врата на входа и излезе навън. Насочи се към полянката. Имаше пълнолуние, една бабичка от съседния блок стоеше на терасата и пушеше нещо. Тя го видя на лунната светлина как пристъпва като вълкът от "ну, погоди" и отстъпи две крачки назад за да влезе в сянката на навеса. Помисли си: "Ебати перверзника!". Помисли си още: "Сигурно това е оня, дето изнасили половината котки в квартала."
Той стигна до полянката, драсна клечка и запали стария фенер. Огледа се наоколо. И наистина видя бутилката! Тя си лежеше до голямата червена парзалка. Приближи се и я огледа. Трилитрова пластмасова бутилка от спрайт с капачка и пълна с нещо... С нещо мътно, за което, въпреки противния цвят, той не искаше да повярва, че е урина. Побутна я с крак като мъртва котка и видя, че на нея е написано с маркер:
"ПИКНЯ НА СПИНОЗЕН. Пийте дечица, пийте и се плодете!"
- Божичко! - Възкликна бащата. Помисли си, че някое невъзпитано дете си е направило лоша шега и че бутилката е пълна с нещо друго. Клекна до нея, остави фенера и докато си насулваше на ръцете хирургическите ръкавици, бабата от терасата се вкамени, направо се скъкавидя и се вкъкани, защото от това разстояние бутилката изглеждаше досущ като котка!
След като си сложи ръкавиците, бащата с огромно любопитство взе бутилката. Отвинти капачката и отвътре се разнесе ужасна смрад на застояла урина, догади му се и очите му се насълзиха.
- Отвратително! - Възкликна той и с погнуса пусна бутилката, при което тя подскочи леко и студената урина се разля, опръсквайки го целия.
- Отвратително! Боже Господи, отвратително!
Конец.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пишеш леко в стил Уилям Бъроуз.Добър си!
-
Колко по-ясно от това може да бъде?
-
дай да го видим тоя разказ....
А пък за този мисля, че има нижда от по пояснителен край -
Да, и двете. И още един желаещ за разказа.
-
Аз пък искам да го прочета този разказ.
-
Радвам се, че поне ти си разбрала смисъла на разказа.А за наркоманите болни от СПИН които бодът хората по дискотеките и по клубовете и аз съм слушал много на времето и дори преди време написах един разказ, но е прекалено твърд което го прави неподходящ за побликуване тук.Абе това с болните дето бодът със спринцовки по клубовете е много голяма психоза и като се замислиш е нещо съвсем реално...Добре, че в последно време проблема поодшумя.
-
Умен е разказът.Съдържа фундаментална поука.
-
Знаеш ли какво??
Сега се сетих,че като по-малки ни разказваха,че има наркомани болни от Спин,които нарочно заразяват невинни хора като ги бодат със спринцовки.
Че си се разкарват по града и си търсят жертви,защото са нещастни и онеправдани,че искат да наранят и други хора,за да видят тяхната болка.И много се страхувах.
Това е нещо подобно.Родителите да те оставят сам да разбереш за опасните неща.Които не ти обясняват поради някакви си техни причини.И вместо да те успокояват,като им споделяш какви неща си научил,те се същисват и втрещяват откъде са ти стигнали до ушите.Безпомощни хорица,какво друго да кажа?! -
Каква друга развръзка?Тук всичко е ясно -родители със странна ценностна система, огромни пуритани които смятат, че детето им е толкова малко, че трябва да знае само думички като цветленце, слънчице, слонче...Но ето, че един ден момиченцето се "сблъсква"с думичката "спинозен" на улицата и то по най-отвратителния начин.Това е разказ за ограниченията.
-
озадачен съм и аз..липсва мисля цял пасаж...мне не..развръзката е друга..
-
Ами нали се сещаш...Момиченцето е научило от улицата това което не са й обяснили родителите, и то само по какъв начин...Абе,шантава история.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
