В една лятна събота сутрин се оказах собственик на списък за пазаруване, който беше голям колкото египетски папирус, на който са изброени имената на всички царували фараони. Жената ми го връчи с мефистофелска усмивка и каза, че този път не приема никакви оправдания от моя страна. Било време и аз да поема някаква отговорност в това семейство. Още като видях погледа ѝ, който можеше да стругова успешно закалена стомана, разбрах, че този път нещата са по-сериозни и от посещение при погребален агент.
Досега винаги се измъквах с оправданието, че трябва да ремонтирам колата. Изнасях ѝ една тирада, че хич не ми се занимава с тази трошка, но го правя в името на нашата безопасност и по-специално заради детето. Хайде, нас кучета ни яли, но детето трябва да пристигне от точка А до точка Б живо и здраво и с усмивка на лице. Това затваряше устата ѝ по- успешно и от турски сериал, а аз слизах пред блока и метвах брезентовото платнище под колата. Лягах върху него и се усамотявах с телефона. Първо прег ...