Много е приятно да се събудиш сутрин, а навън да е зима. Особено пък когато навън е навалял сняг. В стаята камината грее и е топличко, а заставам до прозореца и гледам как снегът покрива земята и си мисля, дали може да скрие и грозното, мизерията, омразата... И всичко да стане бяло и чисто. Както в двора ми.
Снежинките продължават да танцуват... Излизам и да потанцувам с тях... И не само с тях, а и с Вятъра. Отдавна не съм писала за него. :) Искам да го поканя на танц, а той... Той много обича облаците, не ги оставя намира. Подбутва ги ту на тук, ту насам и все повече снежинки се изсипват от тях и все по-едри, които започват да приличат на големи бели цветя. Надигам глава нагоре и искам да попитам този ”букет”, дали е за мен. А той разрошва косата ми и ми казва да се прибирам, че ще замръзна. Ще се прибера, но първо ще направя , ангелче в снега с тяло. И ще помечтая. И ще си пожелая, хубави неща. Ще пожелая снегът, ледът и студът да са само навън, а в душите на хората да топло и слънче ...