Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
\'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
Та, така... Ожени се дъщерята. Това - добре, щото като ги гледам сегашните - хич и не еб..таковат да се женят. Живеят си без да подписват, щото разводите били скъпи. И деца си правят, и пак така си живеят... После по някое време им щукне да се венчаят и тогава детето черпи из махалата - "щото мама и тате се ожениха".. Голям резил...
Та дъщерята, де, се ожени. Вдигнахме сватба - триста души. Направихме я на село, при мама, че ако беше у изискана кръчма, требеше да продадем некой имот. С жената поканихме приятели и братовчеди, а мама покани всички останали. Толкова бабички на куп в живота си не бех виждал... Пиха като за последно. Ама прави са жениците - това може и наистина да им беше последната веселба.
Дъщерята и тя си по ...