Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ми разкажеш ли, татко? - рекох аз.
И той започна да разказва за времето преди взрива:
- Живеехме в красив, нормален Свят. В големи градове, красиви села, прекрасна природа и вкусна храна. Животът бе прекрасен.
И запали огън, сложи мишока да се пече и продължи.
- В началото никой не вярваше, зажадня желанието за пари, но после парите не бяха важни, зажадня желанието и за власт, увеличиха се убийства и ставаше грозно, властите криеха данните за това, не казваха Истината. - Обърна плъха и пак продължи: - Войни, грабежи и смърт започна да се сее, намаляха и всички блага по прекрасната Земя, хората започнаха да гледат само себе си, да оцеляват, без да мислят за другите, толкова много войни промен ...