Спомен за Чоки ... ( със съкращения из от онзи корен - горския ... - автобиографична повест)
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красавец беше Чочи - дребен, със сладка влажна муцунка, буйна черна козинка, с къси крачета и къса, весела опашчица ... А как ни веселеше вкъщи, когато играехме с него, често цели часове ... Чоки беше привързан повече към моя съпруг, може би, защото той май прекалено го глезеше ... Обикновено вечер, нашият Чочи усещаше рано-рано, когато пристига колата със стопанина му. И бързичко се строяваше, треперейки край вратата и примирайки от радост, когато мъжът ми го гушваше ... Един ден, отивахме с Чочи до близкия ни магазин, пред който видях огромен самотен пес ... Очаквах, че са го вързали, обаче изведнъж с чудовищен скок, той се нахвърли жестоко върху моето кученце. И вмиг, сграбчвайки го за вратлето, песът започна най-настървено да мете с него наоколо. Стоях там безпомощна, само крещейки ... Ала ето, че най-сетне се показа стопанката на песа и го отведе, без да каже и дума ... Но, аз не можах да се успокоя целия ден - Чочи беше в отчайващ вид и зле нахапан ... Слава Богу, с много грижи от нас, той се оправи и пак стана предишното весело кученце... Така минаха осем чудесни години ... Наложи ми се обаче да замина за месец на курсове и за Чочи трябваше да се грижи моят съпруг ... И когато се прибрах - не можах да си позная кучето. Ужасно напълняло, милото едва се движеше... А разбрах, че вкъщи през вечер-две били гостували приятели и колеги на моя съпруг ... Подпийнали, те май са го 'хранели' с бонбони и вафли - повече от безотговорно ... И жестоката захарна болест съсипа моето животинче... Отчайващо, аз се опитвах да го поддържам, най-вече с ампули инсулин за кучета от София, но ... Горкото, краят му беше в ужасни мъки ... Едва ли вече бих гледала куче - да прежаля моя чаровник Чоки?! ...
© Дора Пежгорска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, приятели! Наистина, търся си куче - черна булонка, да прилича на моето ...
-
Съпреживях, имаме 6 кучета, обичам ги до лудост. Позната ми е болката ти. Но минава само с друго кученце.
-
Има и нещо друго: кучетата са като хората, много от нещата не зависят от нас. Преди години съседи имаха болонка, гледаха си я по "разписание", и въпреки това с годините започна да губи зрението, получи мастит, оперираха я, след това се появи и диабетът. Така че просто го е провокирало, а не че е виновна храната. И при тях органите отслабват и се получават нарушения с възрастта. Никой не е виновен, само са се ускорили малко нещата.
-
Благодаря, приятелю! Прав си - сладкото е убийствено за кучетата, уви ...
-
О, макар и животинче, кученце в случая, човек се вмилява.
Но ето и друго, в стремежа си да бъдем съпричастни и мили с кученцето, несъзнателно са му дали сладко...а сладкото ги убива. -
Благодаря, Паленка! Само ако си намеря някое като Чоки, бих си го взела!
-
Чудесно разказче! А иначе от опит знам, че най-добре болката се лекува с нов дребосък: новият ще донесе нови весели моменти, и така и за предишното тъгата ще отстъпи място на хубавите.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
