Седя си сама в тъмната стая. В къщата всички останали спят. Чува се само дъжда отвън... Приятно е след всички тези
слънчеви и горещи дни поне за малко да се появят облаци, които да ни напомнят, че света не е само слънце и горещи летни
нощи, изпълнени със страсти и безумни флиртове. Два дни не излизам никъде, нямам желание да видя никого, дори не ми се
разговаря с никого... Освен с мъжа, който обичам, но знам, че в точно тези дни мога и сама.
Сега, замислена за миналото, си спомням за него... Един познат, който ме накара да изпитвам толкова силни чувства, каквито до онзи
момент не бях изпитвала. Странното - бяха толкова противоречиви, че дори аз самата не мога да си ги обясня.
Винаги се влюбвам много, захласвам се по поредния мъж в живота си и за месеци забравям всичко и всички, докато влюбването не
отмине и не се запътя към нова особа, която да грабне сърцето ми.
С този беше по-различно. Той се появи изневиделица. Смяташе, че светът е негов, а когато погледнех в очите му, не виждах и
к ...