12.01.2017 г., 17:29 ч.  

Спомени от струни и думи 

  Проза » Други
539 0 1
4 мин за четене
Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Дали не се пораждаше някаква идея в главата му? Разтърси глава и се сети за врящата вода за кафето, която забрави по-рано. Докато свиреше на китарата, можеше да забрави всичко друго, да съществува само в момента и в музиката. Но сега китарата не беше в ръцете му, а се излежаваше на леглото.
Направи си кафе и седна замислено на бюрото си. Разни думи започваха да избиват на повърхността на съзнанието му като кокичета в ранна пролет. Явно пак беше време за писане. Хвана един намачкан лист и молив и се загледа любопитно в гънките на листа и пожълтялата му текстура. Отпи от кафето и започна да пише:
„Лицето ù ярко сияе,
като дете тя си играе.”
Замисли се коя точно може да е „тя”. Разрови се сред с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??