За нещастие на много комунисти, добре си спомням времената на зрелия и презрял социализъм. Повярвайте ми, уважаеми читатели, все едно съм бил тровен с химическо оръжие през онези гадни години. Трудно ми е и до днес да се отърся от зловонието на социализма. Време, пред което бледнеят шедьоврите на Оруел и Кафка. Обикновено отбягвам да мисля за този период от живота си и постъпвам като щрауса, който се мъчи да се скрие под крилото си от реалността. Нормална реакция, нали. Днес младите хора не знаят нищо, защото не са били родени тогава и "лидери" като Нинова и Вигенин ги залъгват с басни колко хубаво е било при соца. За някои наистина беше хубаво. За другарчетата зад високите червени стобори пазени зорко от УБО. Живееха те щастлив и паралелен живот за разликата от гоите останали зад стените на червената Троя. Измежду многото гадости, които сервираше соца на младите и надарени хора се открояваше ситуацията с родната поезия. За нея ще ви разкажа днес. Работата беше в това, че в няколкото к ...