Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите. Беше три сутринта, а тя все още не можеше да заспи. Това състояние я държеше вече една седмица. Седмица на отчайваща агония. Седмицата, през която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да промени себе си. Безсънието се беше отпечатало на лицето и. Осъзнавайки безсилието си пред неговото решение и ината на тялото си да даде почивка на мозъка, г-ца Д направи единственото, което бе в състояние да и предложи малко покой - физическото натоварване. Предната нощ бе изтъркала испанската си теракота с четка за зъби, бе бърсала праха с три вида почистващи препарати, бе търкала с гумичка Кох-И-Нор несъществуващи петна от стените, прала пердета и мила прозорци, в следствие на което ако влезеше в къщата гайгеров брояч, щеше да превърти червената зона, отразяваща радиационния план. В жилището и все още се дишаше трудно от резливите изпарения на химикалите. По-рано същата вечер господарката му с изумление беше констатирала, че домашните твари се евакуират една след друга в дълги, черни редички с множество крачета към изхода и свежия въздух на градината. Г-ца Д насочи размътения си взор към нищо неподозиращия, леко похъркващ в съня си червен сетер. Верният и другар, който дори в моментите на най-лошото и настроение стоеше редом с нея, се размърда неспокойно, усещайки талазите на надвисваща опасност във въздуха. В следващия миг г-ца Д се беше хвърлила вече върху му и го влачеше безмилостно към банята. Горко скимтящия пес беше облян с щедри струи хладка вода, след което бе натъркан последователно с веро, сапун и шампоан. А за капак и пълна гавра с гордостта му, разкошната му керемиденочервена козина беше масажирана 20 минути с протеинова маска за коса. В края на сеанса и двамата залитаха от изтощение, а добродушният любимец използва минутното разсейване на стопанката си, за да се отърка с пръхтене в изпраните хавлии. Така си отмъщаваше той. Нейната реакция беше неочаквана дори и за него, на всичко навикналия сетер. Тя просто го изгледа презрително, навря хавлиите в пералнята, пусна ги на 90 градуса и с тържествуваща стъпка се върна към него. Без крясъци, без мърморене, без да му отнема шоколада след вечеря. Апропо, единственото, което не харесваше червеният в господарката си беше, че е много злояда. Тази жена можеше да изкара деня с една маруля! Наистина много рядко забравяше да му купи храна, но в тези случаи му се налагаше да сърба зеленчукови бульони и шопска салата за десерт. Сетерът разбра какво е щастие след като г-н П се настани да живее у тях. Той се грижеше ежедневно любимата му да не умре от глад. Напомняше и, че и на обед се яде. Отказа малкия и син от постоянните пирове с бонбони "кръц-кръц" и детето прояде храна. Най-тъпото беше, че г-ца Д готвеше великолепно. Това, за съжаление, се случваше само в дните, когато г-н П си беше в къщи (той много пътуваше). През другото време се купуваше любимата храна на малкия господар (Мак Доналдс), а тя загризваше зелев кочан или изгребваше половин пъпеш с лъжица. Песчо беше безмилостно изтръгнат от милите си спомени и въведен в спалнята на г-ца Д. Той знаеше какво следва, въпреки че стискаше очи в опит да медитира. Сешоарът зафуча недружелюбно и започна да запотопля и раздухва красивата му козина. Сетерът мразеше тази процедура. Трепереше през цялото време, а шумът се шмугваше през каналите на дългите му уши, за да стърже право в мозъка му. На всичкото отгоре от време на време му припарваше ужасно, когато г-ца Д задържеше сешоара по-дълго на едно място. Общо взето обаче тя беше мила и грижовна жена и той я обичаше от все сърце. Край! Сега се предполагаше, че за награда ще го пуснат в чаршафите. Нещастникът обаче беше напарфюмиран щедро с нещо, което с право носеше името "Пойзън" и курдисан с ярко синя пандела, с огромна фльонга на врата. Сетерът мигаше нещастно, гледайки се в огледалото. Беше седнал кротко в краката на стопанката си. Няколко секунди по-късно ближеше сълзите от лицето и бе готов и смокинг да му облекат, само и само да я види да се усмихва отново...



Денят започна паметно за г-ца Д. За първи път от много време тя се събуди с ясното съзнание къде греши. За първи път от една седмица насам си даде сметка, че г-н П все още я обича и съществуват реални шансове тя да бъде щастлива с този човек. За пръв път от години г-ца Д беше наясно, че депресията и тайният свят, на които се бе отдала, всъщност въобще не и помагат да оцелее във враждебния свят. А това, от което я заболя най-много, беше осъзнаването на факта, че г-ца Д беше забравила да се бори...
Първото, което направи тя със ставането, бе да се преведе най-после във вид, който позволява да се появи пред хора. Беше потресена как може до такава степен да не забелязва какво става с нея?! Беше спала близо седмица с дрехите, зарината в чаршафите сред кофички от кисело мляко и опаковки от чипс като прасе. Дънките и висяха безпомощно, което и напомни, че не беше яла кой знае колко в този период. Скулите и, хлътнали на лицето, правеха все по-очебийни сенките под очите и. А когато се съблече, за да влезе под душа, вече и идваше да пищи от отвращение. Винаги гладкото епилирано тяло, бе обрасло с не до там гладки зони. Г-ца Д взе епилатора и се зае с мащабния проект по обезлисяването на "амазонка". Операцията се провеждаше под голямо напрежение, подтискани охкания, изтървани каруцарски прелести и проклятия, отправени към силния пол. След дълъг, обезболяващ душ, г-ца Д се зае с косата си. Дългата червена грива не беше виждала гребен от една седмица и сега, въпреки целящите да я умилостивят щедри дози бадемово масло, отказваше да го допусне. Това докара нови страдания на г-ца Д. Тя на няколко пъти се закле да пореже ината на дългата коса. Виждайки обаче в огледалото разкошотията, която се разсипа на ярки кичури, чак до талията, бързо се отказа. Всичко останало по занемарения тоалет на някогашната мис беше направено машинално, но резултатът беше поразителен. Тази жена беше отново в пълния блясък, който може да притежава едно яйце Фаберже например... Е, ружът беше по-щедро поръсен от обикновено, но за това пък изпосталялото и тяло не биеше толкова на очи. Застанала с каишка в ръка, г-ца Д се зае да постигне на всяка цена завръщането на г-н П в дома им. Сетерът за пръв път не можа да сдържи радостта си и от нямане къде препика любимата палма на господарката си...



По същия начин изглеждаше г-ца Д точно преди четири години, когато прекрачи прага на централата на медията, в която работеше. Пазачът, забравил задълженията си, се беше ухилил като ряпа и не възприемаше и дума от питанията на младата жена. Г-ца Д бързо се отказа от опитите да осъществи контакт с него и се насочи към кабинета на шефа си, където трябваше да уточни последните подробности около преместването си в големия град. Не беше тайна за никой, че тя мразеше до мозъка на костите си столицата. За нея това нелицеприятно, стоманено чудовище с олющено сиво лице, беше символ на деградацията на обществото. Още повече, че я отклоняваше безмилостно от Средиземноморския блян...
Г-ца Д потърси с поглед мъжа, заради който се бе простила с тихия, скромен, провинциален живот. Г-н Н стоеше на масивно бюро, захапал мазна баничка, която моментално изчезна в голямата му паст, като забеляза крехкото видение на прага на вратата си.
- Здравеееееййййй.
Гласът му издрънча, като ръждясала тенекия в съзнанието на г-ца Д. За пръв път тя се запита, това ли наистина искаше? Този кашалот, с въздългичка косичка, свряна зад ушите, размъкнати дънки и шаващ поглед? Де факто тя беше свободна жена, с мъничък, много забавен син, който я чакаше вкъщи. Г-ца Д се опита да напъне фантазията си и да си представи г-н Н като неин партньор... Но в раздел той и нейното дете нещата и изглеждаха като приказката за Хензел и Гретел... А Негово Величество беше в ролята на вечно ненаялата се вещица. Прибавяйки в съзнанието си и спомена за половата му немощ, нещо жестоко се сгъна в тялото и и строши хатъра за карибско щастие с този човек на неслепяеми парчета. Да, той беше умен. Да, той беше забавен. Да, той беше стар... Твърде стар, за да издържи на фееричната енергия, която бликаше от младото тяло. И докато той я влачеше за ръка, хилейки се глупашки и намигайки на колегите си, явно показвайки чия собственост е, г-ца Д изтрезня. Изтрезня и проумя, че за пореден път си беше строшила главата в стената на химеричното си щастие. Успя съвсем да се освести, когато се оказа затворена с него в тоалетната и той пръхтейки дърпаше оранжевата рокля, за да я качи на кръста и. В момента обаче, в който г-ца Д видя върха на зелената, велурена обувка пред носа си, побесня.
- Ти какво си въобразяваш? - изсъска злобно тя.
- Какъв е проблемът? - попита едва ли не невинно той.
- Проблемът е, че така или иначе няма надежда да ти стане, така че, спри да ме лигавиш в този миризлив кенеф!
Той я пусна невярващо, изненадан от внезапната промяна. Може би в този момент осъзна, че не беше толкова превъзходен екземпляр, колкото се виждаше в собствените си очи. Може би прозря истината за физическото си състояние, която до сега никога не бе признавал. Може би разбра, че 25 години разлика наистина не са шега...
Г-ца Д беше безкрайно разстроена. Чувстваше се унизена, евтина... Никога не си бе представяла, че мъж може да я навре в обществена тоалетна, за да се възползва от тялото и, сякаш е стока на пазара от човешка плът. Усмихната, като че нищо не се е случило, тя прекоси бързо пресрума, където всички мъже я оглеждаха одобрително и се скри в купето на колата си. Там, секунди след като потегли, даде воля на гнева и сълзите. Г-ца Д се закле, че повече никога няма да се набърква в подобни авантюри и ще потърси мъжа, с който ще създаде истинско семейство, колкото и време да и се наложи да чака...



Пътуването беше ужасно. Не стига, че беше изтормозила себе си, но бе изтормозила и детето си. Г-ца Д даваше всичко, за да слезе най-после от противния, задушен, смърдящ автобус. Екскурзията, която и се виждаше превъзходна възможност да се порадва на малкия, се беше превърнала в кошмар още преди да достигнат крайната точка на пътуването. В продължение на 12 часа се бяха оказали сгънати на седалките си, сред хора, за които пастата за зъби и дезодорантът са предстоящи открития. Изнервена стюардеса отказваше категорично да обслужи пътниците, а шофьорът се чувстваше като властелинът на магистралата. Г-ца Д се почувства доста по-добре, след като почувства морския бриз на лицето си. Тя беше най-после там. Стъпила здраво на земята на древните. Сред глъчката и живеца на изтока. Нищо не можеше да я направи по-щастлива поне за две седмици напред.
Детето търчеше напред, карайки г-ца Д да търчи след него. Това откровено го забавляваше и той с още по-голямо удоволствие се скриваше сред водовъртежа от цветни дрехи. Това пък караше сърцето на г-ца Д да спира от ужас. Неведнъж тя си беше помисляла какво ще стане, ако той изчезне. И единственият отговор, откакто се беше появил на този свят беше, че ще изчезне и тя. Сега, изпаднала в паника, тя се щураше по улицата и се чудеше къде може да е отишло малкото чудовище. През главата и минаваха все по-гадни и гадни мисли, докато в един момент не го видя... Беше седнал на ръба на един фонтан, подпъхнал пухкавите си крачета под дупето и ядеше огромен сладолед. Малкият и син беше в абсолютна безопасност, блажено нехаещ за тревогите на своята майка. Г-ца Д се отзова за секунди до него и трескаво започна да разпитва едва говорещото двегодишно дете. Тогава го видя за първи път... Г-н П. Беше ужасно усмихнат, сякаш цялата светлина на слънчевия ден се беше събрала в него. Г-ца Д чуваше приглушено обяснението му как е попаднал на палавото и дете. Никога не бе вярвала в любовта от пръв поглед. Никога не бе допускала, че ще открие мъжа на живота си на 1800 км. от родината, в град, в който почти не стъпваха туристи и то извън сезона. Разделиха се. Тя, сдобила се с тахикардия, той - ухилен до уши.
По-късно същата вечер синът на г-ца Д се беше сдобил с каишка, с която яростно се бореше, но пък която даваше сигурност на и без това уплашената му майка. Разхождаха се по оживените улици, зяпаха по осветените витрини, дишаха с наслада аромата на нощния жасмин и си търсеха местенце, където да вечерят. Всъщност търсеше го г-ца Д, защото младият г-н беше прекалено развълнуван от първата си среща с хамелеон. Той клечеше, упорито отказвайки да тръгне пред станното влечуго и се хилеше с глас на чалматия турчин, който му го подаваше в ръцете. Г-ца Д нямаше нищо против животните. Тя се възхищаваше както от лъва, така и от змията. От стотиците книги, които бе прочела и от също толкова многобройните срещи с представители на флората, бе стигнала до заключението, че животните са опасни само когато са застрашени или гладни. Стараеше се всячески да възпита и в детето си любов към тях, така че сега си беше наложила да прояви търпение и разбиране.
Виждаше се края на разходката. Най-после се настаниха в съвсем малък непретенциозен ресторант на брега на морето. Хора почти нямаше, ако се изключат няколкото двойки, които разговаряха на заглушена светлина. Г-ца Д поръча типично за региона ястие и убедена, че детето ще яде с удоволствие, запали цигара и си позволи да се отпусне за първи път от много време. Естествено, малкият г-н М нямаше никакви намерения да постигне унисон с нирваната на майка си. Той щъкаше доволно между масите, говореше на хората, които и дума не разбираха, изпроси си от бара всички знаменца, до които успя да се докопа, а накрая довлачи на масата на майка си и... г-н П. Г-ца Д така се опули от изненада, че забрави що е вербална комуникация. Вътрешно в себе си тя знаеше, че наистина много харесваше този г-н, но трезвият разум и напомняше обещанието, което беше дала на себе си: да намери мъж, с който да създаде семейство. Още повече я отрезви спомена за г-жа Р и безбройните и похождения. Въпреки всичко, тя се усмихна дружелюбно и десет минути по-късно вечеряха заедно, смеейки се щастливо от факта, че са намерили един друг...