Адреналинът бумтеше във вените му в неясен ритъм, напомнящ ударите на градушка посред лятна гръмотевична буря. Очите му изпепеляваха всичко, до което тялото му не можеше да достигне. Той скочи високо във въздуха след което си запробива път към земята, поразявайки всички, които се изпречеха на пътя му. Бе готов да нанесе последния си удар, когато умело запратен камък се раздроби в слепоочието му, отпращайки го в безсъзнание. Сенките обгърнаха тялото му и го понесоха далеч от мястото на касапницата, оставяйки парчето метал, паднал от небесата, да блести в далечината...
- Как... Кой си ти?! - Мълчание.
- Отговори ми, дърта мухлясала торба! - извика той напразно подир отдалечаващия се старец. Имаше нещо странно в него... В сухите му, подпухнали и изтерзани очи, гледащи с безразличие на всичко, в овехтелите му дрехи, в бледосивия му оттенък, почти като сияние, обгръщащо тялото му.
Крясъкът му изпълни пространството, от което така и не успя да намери изход. Гласът му бе властен, силен, съдър ...