Среднощен писък
Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отворих прозореца и извиках: „Момиче, имаш ли нужда от помощ?" Групата на улицата започна гръмогласно да се смее, а един младеж грубо се провикна: „Ей, от тези бабишкери не може да се понатиснем, бе, само слухтят и кошмари им се привиждат. Много криминалета гледаш, бабет, айде, чупката оттам!" Момичето до него грозно се изкиска и компанията затича надолу по улицата, крещейки неистово.
Затворих прозореца и се свих виновно във фотьойла. Може би не трябваше да се обаждам? Май наистина заприличвам на бабичка, а с моите 30 дори и майка не мога да им бъда.
Скоро след случката поканих колегите си на рождения си ден. Танци, глъчка, веселба. По едно време навън някой запищя и извика за помощ. „Я увеличете музиката, нали ги знаете днешните младежи какви са необуздани и шумни" - обясних спокойно. После им разказах за компанията, която ме обяви за „бабишкера".
На другия ден разбрах, че съвсем наблизо до нашия блок, в храстите на кварталната градинка, е било убито момиче.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано, Силве, дано!!!
-
Да,Светле,дано да няма повече поводи за такива разкази...И аз страшно се вбесявам от безразличието и направо се чудя що за "хора" са тези,които го проявяват.
-
Това беше последния тъжен разказ, който написах. След него се зарекох да пиша само весели и романтични. Но исках да обърна внимание на младите. По-добре някой да се намеси не на място, от колкото да останеме глухи и слепи. Най-страшно е безразличието!
-
Тъжен разказ наистина ,но това е действителноста понякога жестока и болезнена..Браво за темата !!!По добре когато чуем някой да вика за помощ да погледнем за какво става дума,за да нямаме после угризения на съвеста!!!
-
И стинска си, мила... и с веселите и с тъжните неща от живота!
Признавам те и... те гушкам, Светле! -
Да много тъжно Светле!
Целувам те! -
Кратко и ясно. И въздействащо!
-
Ау, ужас!
-
обичам разказите с неочакван край, но не и с фатален. и теб те обичам де!
-
Страшно е! Никога не мога да свикна с такива неща, въпреки, че се случват около нас!
-
И аз мислех, че ще има усмивки, но не...
Тъжно е...
Поздрави, Светле!!! -
Подобно нещо се случи с една моя приятелка,само,че убиецът е бил само един
-
като лъжливото овчарче...
-
Това беше жестоко...
Различна си тук, миличка...;(
Сякаш свикнах, само да се смея, а сега ми стана доста тъжно!
Поздравче! -
Полазиха ме цялата тръпки, задави ме ...
Знаеш ли колко често се случва това?
Много, за съжаление много често, дори и да не е с такъв край, но пак е грозно случване.
Поздрав за разказа Светле. -
Неочакваният край
прави разказа още
по-интересен !
Харесва ми ! -
Все мислим, че лошите неща стават някъде далеч . . .
-
Металика имат песен със заглавие "Тъжно,но истина"...
За съжаление е така!!!
Поздрав за разказа! -
Ооо, този разказ е много тежък!!!
За жалост, обаче това е истината, такива неща се случват непрестанно!!! -
Тъжен е тоя път разказа ти Светле!!!Но е самата действителност!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
