Това беше разговор, който се провеждаше на ухо, докато танцуваха своя първи танц:  

         - Имаш толкова хубави бузки, че стават за...

         - За какво?

         - Не се ли сещаш? За папкане, естествено! Идва ми да ги схрускам!

         - Стига, бе! Караш ме да се изчервявам...

          Запознаха се на една ученическа бригада за бране на домати през 197.. година. Почти всеки ден имаше забава, на която танцуваха учениците.     Приятелството им прерасна в нежна и пламенна любов – първата ученическа любов! Виждаха се много често. Държаха се за ръце, рецитираха стихове от Дамян Дамянов и оставаха без дъх на някоя пейка в парка.

         Над тях луната грееше, а те й се любуваха в разговор за своето безоблачно и щастливо бъдеще. Но...съдбата ги разпръсна и раздели...Просто така беше решила, а когато тя нещо си науми, никой не може да й се противопостави...

                                               ***

         Видя я в гръб, когато се обърна за секунди към своята събеседничка, за да й каже нещо. Профилът й му се стори много познат. Той побърза  да ги настигне.

-         Извинявайте, но мисля, че се познаваме.

-         Моля?

-         Извинете, че така ви спирам, но мисля, че...

-         Тошко, ти ли си?

-         Аз съм... Дора, ти ли си?

-         Ех, толкова ли съм остаряла? – гласът й весело изчурулика. Толкова ли съм се променила?

През това време младото момиче стоеше и наблюдаваше с голямо любопитство тази случайна среща на нейната майка с непознатия мъж.

- Няма ли да ми представиш тази млада дама, която е с тебе?  

- Да, извинявай! Това е дъщеря ми Петя. А това е мой съученик от гимназията.

- Приятно ми е, Георгиев.

- Брей, колко сме официални! Стига, бе! Ние с Петя сме си като две дружки.

- Да не каже на половинката за тази среща и да ми издуе носа? – попита с театрална тревожност в гласа си той.

- Ха-ха-ха! Колко смешно! Страх ли те е?

- Не, но не искам синка под окото!

- Не се бой! Няма да каже!

- Дами, имате ли време за едно кафе?

Дъщерята учтиво отказа, а може би това беше фин начин да се измъкне, за да остави майка си да си побъбрят двамата насаме…

                                      ***

Започнаха да си звънят по телефоните доста често. Понякога пиеха кафе, като спазваха всички закони на конспирацията. Просто не искаха да будят подозрения и да си навличат неприятности. Техните половинки бяха изключително ревниви!

         Веднъж той й звънна по телефона и със задъхан глас попита:

- Искаш ли да те поканя на едно кафе, но ще бъде по-специално...

- А вашите къде са?

- Няма проблем!

- Страх ме е! Не ми е удобно, за да не ме видят съседите ти.

- Не се безпокой! Никой не те познава. Още повече, това е вход и всеки може да ходи при когото си иска, нали?

- Добре, идвам... Гласът й трепереше от вълнение.

                                               ***

Казват, че първата любов не хващала ръжда. Сигурно много житейска мъдрост е вложена в тази мисъл от дългогодишния опит на хората. Те щяха да проверят валидността й в следващите мигове...

Избухнаха неугасими пожари...Небето се разтвори и вакуум с невероятна сила ги отпрати към дверите на безвремието...Вълшебна музика прозвуча в ушите на двамата...Всепоглъщаща страст накара сърцата им да забият в единен ритъм... Цветни петна с неземни нюанси заиграха пред очите им...Времето беше спряло и любопитно наблюдаваше двата огъня, които се преплитаха в буен танц...Те потъваха в сладостната омая на онова магическо очарование, за което най-добрите поети пишеха своите сонети...Душите се прегърнаха и полетяха към далечни съзвездия...Летяха дълго, омотани  от мрежата на изпепеляващата страст... 

Тя си тръгна. На вратата го прегърна нежно  и попита:

- Това грях ли беше?

- Не зная, но мисля, че не е. Просто направихме нещо след толкова години, което не можахме преди...Други бяха времената и разбиранията на хората...

 - Да, и аз така мисля! Хайде да не се задълбочаваме повече! Беше прекрасно!

 - Не, беше вълшебно, моя първа любов! Пак бих искал да се видим, ако ще и в ада да ходя!

- Няма да ходиш никъде! Ако си за там, то и аз ще отида с тебе...

Старата любов ръжда не хваща, но май е страшно, ако избухне отново...

27.01.2005 г.

София