Среща в океана
От скоро и аз, обикновенният български емигрант, избягалият от трудностите, нехаещ за Родината чуждопоклонник, разбрах, че си имам "водачи", или казано с милата на сърцето ми чуждица - "лидери".
Да ви кажа зарадвах се. Досега бях някакъв безроден самотник, един нещастен Робинзон, на разпадащ се дървен сал, опитващ се да крепи на него себе си и семейството си, сред разбушувалите се вълни на световният океан.
Но ето, че един ден, супермодерна бяла океанска яхта се приближи към сала ми, носейки на борда си гигантите на мисълта, надеждата на българщината, предводителите на българската емиграция.
На вид те не се отличават много от Киса Воробянинов и Остап Бендер описани толкова добре от Илф и Петров. Високи слаби мъже, на средна възраст, късо подстригани (помните премеждието на Киса с боята за коса - "Титаник"). Те умеят чудесно да надуват бузи, да гледат строго, да посипват обилно речта си с фрески и английски думички и по европейски звучащи фрази.
Темата "Европа ще ни помог ...