В представите на обикновените хора математиката е непосилно занятие. Те инстинктивно я избягват. Но напразно. Защото известност в математиката се постига не само с доказаното, но и с недоказаното. Нерядко второто дори носи по-голяма известност от първото. Типичен пример в това отношение дава руският математик Кристиан Голдбах (1690 - 1764). Той обичал да си кореспондира с гения на математиката - Леонард Ойлер и да споделя с него някои свои хрумвания. През 1742г. Голдбах доверява на Ойлер едно свое наблюдение. На пръв поглед то звучи подкупващо просто. Голдбах забелязал, че
всяко четно число по-голямо от 2 се представя като сума на две прости числа.
Простите числа са цели положителни числа, които се делят единствено на себе си. Тези числа могат да бъдат наредени в една редица по растяща големина. Първите 14 члена на тази редица са:
2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23, 29, 31, 37, 41, 43 etc
Прави впечатление отсъствието на каквато и да е закономерност в тази редица. Древногръцкият математик ...