11.09.2011 г., 19:08 ч.

Стара история 

  Проза » Други
1147 1 3
1 мин за четене

Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да се справя със всичко. В онзи момент, който те оставих не оставих само теб, оставих и част от себе си. Онази част, която ме кара да се чувствам жива и едвали някога ще я върна. Опитах се да намеря онази силна любов в толкова чужди лица,а попадах все на измама.

По улицата се разминаваме като непознати, а трепва отново сърцето ми щом долови погледа ти. Огъня в мен пламва отново и отново, вътре в себе си изгарям. Отдавна вече нищо не ни свързва, но онези мигове прекарани с теб, онези сълзи проляти за теб, онези спомени.. парят в мен като въглени и едва ли има сила на този свят, която може да ни ги отнеме!

Толкова много време живях със заблудата, че съм щастилива сама. Колко ли пъти се лъжех, че болката ще мине, но тя вече стана част от живота ми. Когато ме разпитват пак за теб казвам, че не ме вълнуваш.. а очите ми така се борят със сълзите... Никога няма да забравя онова, което ме накара да почувствам, обичта в очите ти и болката, която ти причиних. Помня как каза, че никога никоя няма да допуснеш до сърцето си  и ще обичаш винаги мен... а след време разбрах, че си с друга... Но знаеш ли, не те виня! Аз сама избрах този път и ще вървя по него, колкото и да боли. Сега си просто една стара история, за която не трябва да мисля. Не трябва.... а сърцето все за теб ме пита!

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??