Извикал царят синовете си и им показал сноп пръчки. Те се понамръщили:
- Ииии, бе тате, аман от твоите измишльотини! Знаем го това, и госпожата в детската градина още ни го е разказвала...
Но все пак грабнали снопа. Опитал най-големият с една пръчка - не се чупи. Гъне се, но не се чупи. Пробвал вторият, третият се напъвал...Нищо! Пръчката устояла.
Тогава царят рекъл на най-големия да вземе снопа. Оня се напрегнал, обаче снопът веднага леко и бързо изпраскал и се счупил.
Зяпнали синовете.
- Те това е народът - рекъл царят - Поотделно не можеш ги убеди в нищо, ама вкарай ги в стадото... И веднага са твои... Дръжте ги в тълпата, синове мои, не им давайте да мислят поотделно... Партии им направете и най-глупавия начело сложете... А после ги обвържете с няколко здрави обещания и надежди - и стават на чудесна метла, с която можеш всичко да замиташ след себе си...