4.01.2022 г., 21:57 ч.  

Старият дъб 

  Проза
1281 4 12
1 мин за четене
Помнеше го още от малка. Беше огромно дърво с корени, които изпъкваха над земята. Обичаше да слуша шума на листата му и да го прегръща. Слагаше ухо и чуваше, как скърцат цевите на стъблото. Катереше се заедно с катеричките по разперените клони, но минаваха години и един по един те се чупеха.
Не искаше нейният дъб да погрознее и умре. Затова започна да превързва падналите клони с розови панделки. След време дървото заприлича на кораб с разкъсани розови платна, като след буря.
Годините не пощадиха и нея. Появиха се бръчки по лицето и косите ѝ побеляха.
След поредната буря отиде при него стволът се бе разцепил и сега съвсем приличаше на разпаднал се кораб. Доближи се и допря челото си. Усети, как животът бавно изчезва.
Заплака и една сълза се търкулна по кората.
С мъка се изкачи в процепа.
И тогава стана чудо. Дъбът потрепери. Корените му бавно се отделиха от пръста и той полетя към небето, като кораб с раздути розови платна.
Вятърът си играеше с косите ѝ, а тя се смееше загледана в облац ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Предложения
: ??:??