Миналата година дъщеря му го убеди да си стои в апартамента. Да не се товарел с пътуване, да си почивал…
Щото по-миналата Старият полковник успя да си направи празника. Сам. Другите принуди да мълчат и да слушат излиянията му. Добре му дойде – нали набори почти не се срещаха, пък и не му се ходеше при останките им. Защо да слуша за чужди животи, като може да разправя за своя? При това много интересен и богат.
Обаче…
Абе, как така ще минат без него? Изпуснаха се, споделиха колко хубаво изкарали сами. Сами? Неорганизирано, без контрола му, без регулиране и възпитание…
Тоя път номерът им не мина. Притисна дъщеря си – как така, що за измишльотини, без него няма да е добре…
И оная клекна. Може да искаше да се спасява – три пъти тоя ден я изпраща по разните магазини за нужни му неща. Ама не е виновен той – по телевизора показваха всякакви ценни реклами, когато нея я нямаше. И той, разбира се, записваше и я връщаше от вратата за новичкото…
Забави се доста с месото. Зет му, дето обича да готви ...