В парка беше странно тихо. Само шумът на листата от вятъра и далечната песен на кукувица. Може би тази разходка е последна.
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървеници, полетът на бели пеперуди. Погледна нагоре към короната на дърветата и трептящите слънчеви лъчи го замаяха.
Никога не бе идвал тук. Нямаше алеи, нямаше пейки, всичко бе девствено, така както Бог го е сътворил. Трепетлика накичена с топки бял имел се поклащаше над водопад от орлов нокът. Доближи се с протегната ръка към храста. Нещо го викаше толкова тихо, като ромон на вода. Разгърна клончетата. Белият мрамор бе покрит с петна от лишеи и мъх. Премести още клончета и видя крака й, докосваш морска вълна. Отстъпи назад. Картината бе изумителна, сякаш под завесата от цветове и листа се подаваше тя. Тайнствена, примамлива и толкова, толкова нежна. Седна на един камък и продължи да гледа, а в гл ...