Носят се легенди за това тяло, изградено от руини. Толкова стар, но и толкова млад. Очи, пълни с мъдрост, но същевременно толкова празни. Едно колебание между реалното и фантазията.
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме поддържаш жив.
Преди толкова много животи и реалности, преди тези очи да се загубят в мрака, преди това сърце да спре да тупти, обича и чувства - имаше едно "камъче", малко и крехко, пълно с потенциал. Усетил полъха по кожата си, вдишал от живота, се беше родило едно момче. Не беше нито чудновато красиво, нито пък толкова интелигентно. Още от самото начало времето за него летеше неусетно. Така бързо бяха изпадали неговите първи седем листа от живота.
При първите си стъпки по училищния коридор, той си спомни името. Бяха го кръстили Синед. По принцип Синед беше стеснително и мълчаливо дете с очи, винаги вгледани в безкрайния небесен шир. Всяка секунда, всеки месец, при всяка стъпка от своя път ...